Джеки: Парите не могат да те мотивират, Десподов трябва внимателно да избира – Турция не е за него

 

 

- Имало е такива моменти. Може би най-вече за мача срещу Байерн, когато им водехме с 3:0, но накрая ги победихме само с 4:3. Просто не си повярвахме достатъчно, че можем да отстраним този футболен гигант.

 

 

- Падахме се срещу силни отбори, поне по мое време - и Байерн през 82-ра и Барселона през 89-а. Човек трябва да гледа реално на нещата. Просто те бяха по-добри от нас. Само желанието не е достатъчно. Ето, гледах Челси и Нюкасъл онази вечер (2:1). Нюкасъл има момчета мераклии, обаче нямат класата на Челси. Но има и друго - ти можеш да си купиш класни футболисти, но това не означава, че ще изградиш силен отбор от тях. Това е много сложна материя. На нас в България ни убягва вече 20-30 години. Постоянно се лутаме и не успяваме. Потрошихме толкова пари в нашия футбол, а резултати няма.

 

 

- Може да се е шегувал нещо (смее се). Всеки си има пристрастия към даден човек, но е трудно да кажеш кой е най-добър. Аз пък съм се възхищавал на играта на Жеков, на Якимов, на Пенев... Радвам се, че сме в добри отношения с тях и винаги има какво да си кажем. Даже с Пената се чухме съвсем наскоро във връзка с моя юбилей и с този на Божил Колев. Имам отлични отношения и с Емо Костадинов, Стоичков, Любо Пенев, Боби Михайлов, Сираков, Пламен Гетов... Да не ги изброявам всичките. Уважението си остава.

 

 

- Това е реторичен въпрос. Кой наш футболист е взимал "Златната топка"? Дайте да не си кривим душите от кой отбор е Стоичков. Това няма значение, защото той просто е най-добрият. "Златната топка" не я дават за това какъв характер имаш, какво си казал и на какъв език говориш, а за това какво си постигнал на терена. Иначе много можем да си чешем езиците и да се възхваляваме двулично за пред медиите.

 

 

- Да, няколко пъти. Но на него сега мястото си му е в Америка - има ангажименти с работата, със семейството, дядо е все пак. Постоянно е в движение. Но, като си идва, ако има време, се виждаме. Не е нужно да се чуваме всеки ден, какво толкова ще си кажем. Но е важно, че остава уважението. Аз обаче се чудя, конкретно феновете на ЦСКА собствениците ли обичат, или тези, които са играли в отбора. Скоро се замислих по тази тема, защото играх две години във Франция, а постоянно ми се обаждат. А тук се чувствам все едно съм бил футболист на Лудогорец. Аз нямам u секунда в този отбор, а ме изкараха разградчанин. Само защото съм отишъл веднъж там. Все едно никога не съм играл за ЦСКА. А аз от 30 години си говоря по един и същи начин и това вие, медиите, го знаете отлично. Винаги съм бил критичен към ЦСКА. По времето на Лупи, когато съсипа клуба, аз говорех, всички други си траеха.

 

 

- Може би има нещо такова, но става въпрос да има някакво уважение, нищо повече. Нито съм зависим от ЦСКА, нито нищо. Достатъчно хора ме познават и уважават, защото съм играл в ЦСКА.

 

 

- Не беше трудно, защото след 85-а година вече сума ти народ излизаше навън. Първо тръгнаха към Кипър, после се отпуши и за други страни. Не е ставало въпрос за някакви космически суми. Даже съм си говорил с ветерани на Сент Етиен и не е като да са получавали кой знае колко повече от нас. Просто в страни като Франция те уважават истински и няма значение дали си бил там една или десет години. Щом си оставил впечатление, ще те помнят.

 

 

- Просто такъв ми беше начинът на игра. В мачовете много рядко стоях плътно до някого. Не беше необходимо. Никой не ме е учил на това, то просто ти идва отвътре. Имах самочувствие, а това е много важно качество. Винаги съм желаел да действам в по-предни позиции, а не само да стоя отзад. Не ми беше интересно да съм само в защита. Даже срещу по-слаби отбори съм си позволявал още от първата минута да тръгвам напред.

 

 

- Аз просто играех за удоволствие. Не съм преследвал статистики или нещо такова. Чисто и просто се забавлявах. Сега обаче виждате колко е трудно големите спортисти да се мотивират. Това, че взимаш много пари, нищо не означава. Мотивацията не могат да ти я дадат нито парите, нито психоаналитиците. Това е много сложна история и един от големите проблеми на футбола и спорта като цяло. Ние си мислим, че играч, като има пари, и ще е машина, и всичко му е наред, но не е така. Това не може да те мотивира. Парите не могат да те направят по различен.

 

 

- Има нещо положително. Не можем да направим изведнъж някакви грандиозни промени, но постепенно има някакъв напредък. Въпросът е, че отдолу трябва да дойдат млади хора. А аз, понеже гледам мачове на юношите, не виждам нищо кой знае какво интересно по школите. Има клубове, които взимат разни момчета да тренират с мъжете, но тези деца дори не се отличават значително от връстниците си. А камо ли да играят при мъжете... Не са готови, не са тренирани. Ето - в Разград имат база, но никой не е излязъл от школата им и да се е наложил в отбора. При младежите Люксембург ни би два пъти, при юношите нищо не става... Само представителният отбор за малко да направи нещо по-значимо за Лигата на нациите, което все пак е нещо. Но докато не се спре вносът на мигранти, трудно ще стане. И младите го виждат. И тези, които са качествени, искат да отидат в чужбина, защото нямат мотивация да стоят тук. Разбирам ги. Пък и ние едни треньори имаме... Сега, като ги гледам младите специалисти - костюмирани, само дето не са сложили папионки като пингвини. Само интервюта, приказки, стойки, как било, какво било, щели да учат футболистите... Нали знаете как им казвам - фалшиви герои. Колкото до ЦСКА - и бай Добри домакина да сложат, пак ще сме втори-трети...

 

 

- Десподов ми харесва. Той има качества, но не получава достатъчно развитие в България. Важно е обаче къде ще отиде в чужбина. Прави ми впечатление, че не е постоянен, малко се води сякаш по чужденците, може би и те не го разбират, защото притежава специфични качества. Според мен ЦСКА трябва да си гради играта на базата на бързината на Десподов. Те, ако я използват тази бързина, могат да направят доста неща. Но при този треньор не виждам как ще стане. Аз бих посъветвал Десподов единствено да не бърза и внимателно да прецени къде ще отиде. Не му трябва трансфер в Турция, да кажем. Да помисли, да не се хвърля веднага. Мен ме е яд и за друго - през есента на 2017-а, ако помните, не го пускаха титуляр, за да го накажат. Това изобщо не го разбирам - виждаш талант, а не му даваш шанс. Не го проумявам такова наказание. Добрите играчи са своенравни. Приемаш го, стискаш зъби и го пускаш. Аз искам да гледам Десподов, а не примерно онзи дюстабанлия Секулич, който и в казармата няма да го вземат. Той е толкова бавен... И Мауридес е същата работа. Такива футболисти у нас ги има колкото искаш.

 

 

- Проблемът е там, че ЦСКА, пък и Левски, не се доближават до Лудогорец. Случва се обратното - Лудогорец дърпа назад и се доближава до ЦСКА и Левски. С това, с което разполага ЦСКА, трудно ще стане шампион. За Левски да не говорим. А това въобще не е добре за нашия футбол. Тези два клуба трябва да ни дърпат нагоре.