Дерменджиев: Отборът на Разград представя България и е хегемон в елита вече пета година

Старши треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев даде обширно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Специалист говори броени часове преди ключовия втори мач срещу Виктория (Пилзен) от плейофите за влизане в груповата фаза на Шампионската лига. "Орлите" изнесоха страхотен мач на "Васил Левски" тази седмица и след 2:0 в първия двубой са изключително близо до исторически втори пробив в Лигата на богатите.

- Г-н Дерменджиев, колко близо е Лудогорец до второ участие в групите на Шампионска лига?

- Много ни се иска да сме близо, но имаме още 90 минути за игра. Трябва да бъдем здраво стъпили на земята, за да може да успеем докрая.

- Какво казахте на момчетата в съблекалнята след мача?

- По принцип ги поздравявам за това, което са направили, и нищо съществено повече не се говори. Искам да изживеят емоцията.

- Създавате впечатление на доста умерен човек. Не излъчвате емоция, независимо дали отборът ви печели, или губи.

- С течение на годините, през които съм наблюдавал реакциите на различните треньори и футболисти, мисля, че това е една добра форма на поведение. Аз не я правя изкуствено. Трябва да се засвидетелства доверие на играчите, да се държим умерено, да уважаваме всички - и съдиите, и противниците, и да гледаме реално на нещата. Аз не искам като треньор да бъда забележим и да подскачам около линията. Всеки нормален човек знае, че при публика от 30-40-50 хиляди, която вика, долу на 10 м, никой не може да те чуе. Това повече е някаква атракция за феновете. Не виждам каква енергия треньорът може да даде като подскача, вика и се кара.

- Попитах ви, защото при пропуска на Клаудио Кишеру останахте с "каменна" физионония, а този гол може би решаваше до голяма степен изхода на двубоя с Виктория (Пилзен).

- Така е и така трябва да бъде. Аз какво трябва да направя? Да го подсиля? Да съжалявам? Той и сам е разбрал, че е пропуснал. Искам по-бързо такъв момент на грешка да не тежи върху този, който е сбъркал. Дори да му извикаш: "Какво направи? Защо?”, то вече е станало.

- На какво ще разчитате на реванша в Чехия?

- Това е много сериозен въпрос. Свършили сме работата наполовина. Отново ще наблюдаваме противника, ще се настройваме за игра. Това е един много добър противник. Играе директен футбол, като колектив са изключително добри и не може да има никакво отпускане при тях. 2:0 е изключително коварен резултат. Така, както мислиш, че водиш с два гола, много бързо може да се стопят тези голове.

- Със сигурност ви трябва попадение на реванша.

- Да, ние ще се опитаме да играем по същия начин – да не ни вкарат и да се опитаме ние да вкараме гол.

- Обещавал ли сте на шефовете в клуба класиране в Шампионска лига?

- Не. Аз не съм обещавал, но съм заявявал с идването си, че отборът ще стане шампион и ще играе в Шампионска лига. Това съм го заявявал пред отбора и то изключително сериозно. Те знаеха и бяха готови психически. Ние сме клуб, който в момента още се изгражда, но вече започна да допуска по-малко грешки. Имаме характера да обявим това нещо. Това говорене има тежест и не е напразно. Който може да устои, устоява, който не може, значи не е за този отбор.

- Мнозина не ви вярваха след двубоя с Цървена звезда в Разград.

- Така е. Много неща се "изсипаха".

- Четете ли какво се пише за вас и за Лудогорец?

- Казват ми. Нещо - чета, нещо - не чета. Ние сме българи, имаме един отбор тук и трябва да го подкрепяме. Дали сме ние, дали ще бъде Левски, дали ще бъде ЦСКА, Славия, или Берое, трябва по някакъв начин да се чува и за българския футбол.

- Защо има толкова много злоба?

- Защото принципно ние си вършим добре работата. Клубът е страшно организиран. Искам да се доближим поне на едно средно европейско ниво. Има още какво да се прави за клуба. Малко градче като Разград с такъв отбор, който представя България, хегемон е вече пета година и ще продължи да бъде...

- На какво се дължи тази хегемония? На това, че нямате съпротива в България, че отборите са слаби или просто вашият клуб е доста добре изграден?

- Точно това е – клубът е добре изграден. Отборите са слаби, така е. Тук може да си шампион, но няма ли възможността тимът ни да бъде в Лига Европа или Шампионска лига, значи този клуб още не е готов, трябва да се изгражда.

- Защо загубихте от Левски?

- Още не можем да изживеем това пренастройване. Факт е, че след Звезда идва плейоф и то за Шампионска лига. Концентрацията, съхраняването... Футболистите го правят от само себе си. Те не го искат, но се получава. Не им се сърдя. Знам, че ще бъде така.

- Още при първото участие на отбора в Шампионска лига, казахте, че е много трудна мотивацията на футболистите за вътрешното първенство.

- Така е. Сега имат повече мотивация, но проблемът е, че точно този мач е плейоф за влизане в Шампионска лига. Всичко е настроено за него, цялата мисъл е там - съхранението, разконцентрирането, пазенето да не бъдеш контузен. Ето, играем срещу български отбор и получаваме фатална контузия, със счупване на ребра. Още трима човека бяха "начукани" и медицинският екип до последно се бореше да бъдат на линия тези момчета.  

- Застрашава ли някой от българските клубове хегемонията на Лудогорец?

- Трудно.

- Не ви ли е скучно на върха?

- Не, не е скучно. Хубаво е да си там и не е спокойно. Вътрешното първенство не е спокойно. Виждате, че всеки, който излезе срещу нас, иска да се докаже.

- Някои специалисти твърдят, че ако влезете още веднъж в групите на Шампионска лига, ще "избягате" на останалите отбори в "А" група с много, имайки предвид парите, които ще влязат в касата на Лудогорец.

- Нашите собственици, братя Домусчиеви, всеки знае какви бизнесмени са. Футболът също е бизнес. Това, че се връщат пари, те ги реинвестират и това естествено вдига класата, подобрява базата и наистина отборът може да "избяга" доста. Има и нещо друго – тези класирания дават по-висок коефициент и ако Лудогорец успее да направи такъв коефициент, че да бъде поставен, тогава става малко по-лесно. Дори Виктория (Пилзен) за пет години има два пъти влизания в Шампионска лига, а в останалите години са в Лига Европа. Те имат 45 точки. БАТЕ (Борисов) – 7-8 години подред влизат в групова фаза на Шампионска лига. Най-важното е, че и в двата отбора нямат изходящи трансфери на високи цени. Затова базата, която се строи в момента, вероятно след време ще има възможността Лудогорец да разполага и с местни момчета. Не само да има купуване отвън.

- Точно това е една от критиките към вас, че много малко българи играят в отбора на Лудогорец.

- Така е, но няма как да се вдигне класата. Не обиждам никого. И в Левски и в ЦСКА, в Ботев, в Локо (Пловдив) има добри български футболисти, но класата и израстването на отбора на Лудогорец е такава, че с всяка изминала година футболистите, които влизат, трябва да има надграждане.

- Има една теория, че чужденците спират развитието на българските футболисти. Доколко това е вярно?

- Аз не мисля, че е точно така. Искам да бъдем реалисти. Нека статистически да проверят през изминалата година 17-годишните какво класиране имат, колко победи имат и кои отбори са "набили". При 19-годишните е по същия начин. Нека видят колко победи имаме. Къде са младежите до 21 години, колко победи имат? Кого сме надиграли? Какви са ни класиранията? Има школи. Винаги поздравявам Венци Стефанов с това нещо, което прави - местни момчета, местна школа. Но нека да видим другаде местни футболисти, които са класа и може да помогнат на българския национален отбор.

- Литекс доскоро беше една такава школа, изградиха доста футболисти.

- Така е, доскоро бяха, но нека да видим кой от тях е класата. Има футболисти, които идват отдолу, но става въпрос за нещо различно от Митко Бербатов, Любо Пенев, Костадинов, Ицо Стоичков, Лечков, Мартин Петров, Стилиян... Това са футболисти, които ги искаха навсякъде по Европа, и отидоха, играха с успех и оставиха трайна следа. А в момента къде имаме? Нямаме един футболист, който да е в класен отбор и да е титуляр и водеща фигура, както бяха тези момчета. А ние искаме да имаме български футбол! Или примерно изкуствено да правим един или двама до 21 години да играят. И какво като играят? Още пада класата. За мен, когато се взимат класни чужденци, те могат да издърпат останалите и да се учат от тях. Затова в Лудогорец постоянно викам млади момчета, 17-18-годишни да тренират с отбора, за да може "да имат мая", да видят как се тренира, как се играе и да се учат. Примерно една седмица взимам двама-трима от едната група, другата седмица двама-трима от другата и така се завъртат, за да видят, че ги чакаме и да се запознаят с тренировъчния процес на отбора. Да видят как тренират можещите футболисти.

- Нуждае ли се Лудогорец от още футболисти? Търсите ли?

- Не, в момента не търсим. Трябва да се взимат още по-класни футболисти, за да може да има надграждане на отбора.

- При какви условия и кога бихте се разделили с някоя от звездите?

- При всички случаи ще има такива условия, защото имаме конвертируеми футболисти и когато пристигне оферта, на която не може да се откаже при собствениците Георги и Кирил Домусчиеви, те решават. Виждате Кайсара, който е в Шалке 04 и играе титуляр. За един защитник те платиха шест милиона. Знаете, че футболистите в средата на терена и нападателите са на по-висока цена. Добре е, когато има изходящ трансфер точно към такива отбори. Кайсара излиза от Лудогорец, отива и играе в Шалке, има интерес към него от Байерн (Мюнхен), от Реал (Мадрид) има запитване и това е реално. След това се гледа по различен начин като качество на футболистите, които излизат от този отбор.

- Често ли говорите със собствениците братя Домусчиеви?

- Аз лично не ги притеснявам. Те имат достатъчно работа.

- Но пък са запалени по футбола и със сигурност коментират някои неща около отбора.

- Да, коментират.

- Защо се получи този срив миналата година при участието на Лудогорец в Шампионска лига? Представянето беше обявено като катастрофа и наистина беше така.

- Това е грешка пак на растежа и нека спрем дотук.

- Не ви се коментира работата на други специалисти.

- И специалисти, и неспециалисти...

- Чувствате ли подкрепа от страна на ръководството за вашата работа?

- Да, аз работя с широк екип. Искам хората, с които работя да се чувстват специални. Взимам мнение от всички.

- Защо треньорската професия у нас е толкова нестабилна?

- Това е много сериозен проблем. Мисля, че имаме добри треньори, но не се иска да им се повярва. Има и много псевдоспециалисти, които дават съвети и много бъркат нещата. Когато се "опариш" и видиш, че не е било така, вече е късно. Самите треньори трябва да имаме добро уважение помежду си. Не трябва да се оправдаваме само със съдиите или от другия отбор как ги ритат. Трябва да гледаме собствените си отбори.

- Говорихме, че всеки футболист мечтае да отиде да играе в Европа. Вие мислили ли сте да отидете да работите извън България?

- В периода, в който почивах три-четири месеца, имаше доста оферти. Макар че и тогава пишеха, че не ме искат. Имаше доста оферти и то сериозни, но аз искам да работя там, където ще има такъв успех. Друго е да работиш в отбор, за да не изпаднеш, и заплатата ми да бъде пет или шест пъти по-висока. Пак е успех, но...

- Тежко ли изкарахте тези три-четири месеца, когато бяхте в почивка?

- Не. Много сериозно починах и се "отрезвих". Дадох си сметка какво съм работил, какво трябва да работя, как съм го правил, как трябва да го правя, какви грешки съм направил. Безгрешни хора няма - и в поведението, и в тренировъчния процес.

- Добре, но се събуждате и не отивате на стадиона, не събирате екипа си, не говорите...

- Така е. В началото беше трудно, но откакто съм започнал, не съм имал такава почивка. Това са 33-34 години като треньор. Знаете, че почти няма почивка лятно време. Не бях отделял внимание на семейството си и в един момент първата седмица беше точно, както казвате. Събудя се, стана и си седя вкъщи, не тръгвам към стадиона. След това се успокоих, избирателно гледах и мачовете.

- Сега колко време може да издържите, без да мислите за футбол?

- В момента 24 часа мисля за футбол. Дори и в часовете за спане. След мачове, когато емоцията и концентрацията е много голяма, се опитвам да спя. Гледам спокойните треньори как работят, по какви указания работят, но мозъкът ми работи постоянно.

- Според вас кой е най-добрият треньор в момента в света?

- Има няколко треньори, които са много високо качество. От по-младите треньори – Пеп Гуардиола. За мен един треньор е треньор, когато отиде някъде да прави стил, да изгради стил, а не след себе си да остави потоп. Примерно Моуриньо също е много добър треньор, но неговата селекция в отборите, в които е бил, е един милиард евро. Статистически достигна тази сума сега вече след селекцията в Манчестър Юнайтед. Анчелоти отива и се адаптира невероятно добре към клуба и към отбора. Така с футболистите, които са там, прави изключително силен отбор, конкурентноспособен на най-добрите. Неслучайно го взимат в Байерн (Мюнхен), неслучайно бе в Реал (Мадрид).

- А вие като помощник от кого най-много сте научили?

- Още като играч идеята ми беше да се занимавам с футбол. Записвах Христо Младенов, Атанас Пържелов още в Славия. Тогава нямаше достъп до чуждите отбори – да се ходи, да се гледа. Всички национални отбори, които идваха тук, ходех да им гледам тренировките, загряванията и си записвах.

- Пазите ли тези записки?

- Имам някои неща, които пазя. Те са черно-бели вече. Сега се отваря компютъра, гледа се. Като изтече футболната година и си излиза всичко. Може да отвориш и да видиш всеки как е тренирал.

- За какво мечтае Георги Дерменджиев?

- В момента искам Лудогорец да влезе в груповата фаза на Шампионска лига. Много е важно за клуба и за отбора да си възвърне самочувствието, увереността. Мисля, че това ще бъде нова крачка и то много напред. Мисълта не трябва да ни заблуждава, трябва да гледаме реално и ако отборът успее да влезе в Шампионска лига, тази голяма крачка, която се прави напред, трябва да бъде много добре обмислена. Не трябва да се приема така - ето влизаме, следващата година пак ще влезем. Не е така. Концепцията, стратегията трябва да бъде следвана. Не трябва да има отстъпки, защото ще се получи Милсами.