Чиликов: Люпко ме изненада, не беше сега моментът да си тръгне

- Постовете, които търся бяха обсъдени с Люпко Петрович, треньорския щаб и спортно-техническия директор. Няма да навлизам в конкретика, но става въпрос за четири - пет поста, които според нас са нужни за надграждане и вдигане на класата на Левски. Отидох да се запозная с нивото, защото от 1-2 години не бях наблюдавал нивото на Португалия, въпреки че горе-долу имам информация как върви. Ако трябва да съм честен, останах разочарован от нивото, което според мен всяка година пада. Хората казват, че причините са естествено финансови и това е логично. Добрите футболисти или са в грандовете, или са поели към различни дестинации. Това е довело до спад особено във втора лига, откъдето съм останал с впечатление, че има футболисти, които биха могли да играят в България. Но определено притокът на добрите футболисти е отишъл в грандовете, а ми се струва, че не можем да си позволим играчи от тези отбори. Но имаше и футболисти, които ми направиха впечатление.

- Имаш ли уверението на собственика на клуба г-н Спас Русев, че Левски може да си позволи пари за трансферни суми на нови играчи?

- Да, от разговорите, които имахме, преди да замина, защото аз все пак работя от около един месец. Не ми е казал нищо негативно. Естествено, не говорим за някакви огромни суми или нещо нереално, защото все пак сме в българския шампионат и трябва да се съобразим с това. На тази тема няма нещо, което да е притеснително. Имаме уверението да търсим добри играчи.

- Имаш ли представа какъв е бюджетът за трансфери през зимната пауза? Питам те, защото г-н Спас Русев заяви, че клубът дължи 20 млн. лв.

- Това го четох и аз, но не съм разговарял. В случая не ме интересува какво дължи клубът, защото това са неща извън селекцията. Мисля, че ако намерим добър футболист, който да си струва и да е на реална цена, г-н Русев няма да има проблем да го привлече.

- Колко футболисти трябват на Левски, за да бъде конкурентен на Лудогорец и да се бори за шампионската титла?

- Интересен въпрос. Не мога да отговоря точно като бройка. Личното ми мнение е, че в момента на два-три поста Левски трябва да засили конкуренцията. Но с футболисти, които да са една класа над настоящите. В момента футболистите на Левски имат качества, добри играчи са, но категорично трябва да привличаме само такива с по-висока класа. Трябва да правят разликата в Левски, иначе няма смисъл.

-  Дойде на “Герена” като треньор в детско-юношеската школа, сега си главен скаут. Как се стигна до тази промяна и на коя позиция се чувстваш по-уверен?

- Честно казано съм имал “разбъркване” в главата относно какво е по-добре за мен. Не мога да ги разделя. И двете позиции са ми приятни и искам да ги работя, но не може едновременно. Избрах тази на скаута след поканата на собственика. А какво ще стане след една година, се отказах да мисля.

- Как се отрази напускането на Люпко Петрович на отбора, на клуба, дори и на феновете?

- Бях в чужбина и останах изненадан. Това, което знаете вие от медиите, знам и аз като точки и като причини. Лично мен ме изненада. Преди да тръгна, говорих с него. Да, сигурно вътрешно е усещал нещо негативно, но ми се струваше, че не беше моментът. В крайна сметка той е човек на близо 70 години, преживял е много...

- Никакви индикации ли не усети ти от негова страна?

- В интерес на истината за този период съм разговарял с него само два пъти. Познавам го от преди, когато бях футболист. Той лично ме привлече в Левски, но имахме много малко време за разговори и не можех да преценя.

- Защо реши да се завърнеш на “Герена” и кой те покани?

- След Бургас Левски е клубът, към който имам симпатии, изпитвам уважение, привързан съм. Фен съм на отбора, постоянно съм се интересувал от бургаския футбол и от Левски. Говорих с Даниел Боримиров и със Станислав Ангелов и се стигна до назначаването ми. Определено след мъжкия футбол, доста чуждо ми беше в детско-юношеския. Струва ми се, че не съм запознат с работите, които стават в детско-юношеския футбол, но този един месец е опит за мен. Запознах се с неща, с които преди не бях наясно. Престоят ми бе положителен.

- Спомена за бургаския футбол, искам да те върна в годините ти като футболист. Какъв ръководител бе въздесъщият Христо Порточанов?

- Другарят Порточанов е президент-чудо в положителен смисъл. Аз бях малък и двамата с Херо ме привлякоха в мъжкия футбол. Много време мина от дебюта ми при него -  20 години. Беше строг, имахме респект от него. Управляваше по начин, който сега не се среща почти никъде - еднолично, властно и понякога крайно.

- Левски плати за теб 3 млн. лв. на Нефтохимик. При тази сума Христо Порточанов лесно е бил убеден да се раздели с теб. Кой разговаря с теб, за да дойдеш в един от двата гранда на родния футбол?

- Спомням си, че бяхме на лагер в Слънчев бряг. Привика ме в негов стил и ми съобщи директно, че Левски ме иска. Не ми каза сумата, а и тогава това не ме интересуваше. Как мога да реагирам? Казах: “ОК”. Много бързо стана и със Златко Янков пристигнахме с колата следващата седмица и така.

- Коя бе най-успешната година за теб и за кой двубой в Левски често си спомняш?

- Най-добрият мач изигран от мен е отстраняването на Брьондби и този с Щурм (Грац), когато отпаднахме с дузпи. Естествено имаше и лоши. В главата ми не може да не се върти моментът с изпуснатата дузпа срещу Динамо (Киев). Имахме шансове да продължим в Шампионска лига още тогава, ако не беше този пропуск, въпреки че оставаха 15-20 минути, в които всичко можеше да се случи срещу един много силен отбор. Лоши моменти, които са ми дали някакъв урок.

- Следващата дестинация от кариерата ти бе Насионал (Мадейра) - островът на цветята, родното място на Кристиано Роналдо. Бързо ли се адаптира към португалския футбол?

- Изключително тежък футбол. Не беше моята дестинация като футбол. С изключение на грандовете се играе много защитно, повече на контраатака, а аз нямам тези качества. Може би първата година бе най-силната ми. Класирахме се за Купата на УЕФА, бихме отбори като Бенфика и"Спортинг с футболисти като Нани. Имахме много силен отбор с много добри играчи - бразилци и португалци. Аз бях единственият от Източния блок. Спомените ми са само приятни, защото намерих българи, които да ми помогнат. Играх с португалец, който имаше за жена българка. Баща ѝ е легенда в хандбала. Те ми помогнаха изключително много. Това е положителното извън футбола, заедно с раждането на втория ми син. Това е напълно достатъчно. Бяхме съседи със сестрата на Кристиано Роналдо. Извън футбола, там е раят на света, ако говорим за място за живеене. Постоянно е топло, приятно, круизни кораби спират всеки ден, гледаш туристи.

- Кажи нещо повече за престоя в Далиен в Китай. Тази дестинация оказа ли се по-успешна?

- Там попаднах на отбор, в който имаше смяна на поколения. Почти 90% от тима бе от млади момчета, а Далиен е гранд. Янкович беше оставил добра следа и след разговора ми с него останах с впечатлението, че е един от грандовете, но доста бързо бяха сменили поколенията и бяхме слаб отбор. За първи път играх в изпадащ тим. А състоянието на Далиен беше все едно Левски или ЦСКА да тръгне да изпада. Така го приемаха. Не беше приятно, имаше проблеми, имах и тригодишен договор и в крайна сметка се стигна до

съдене на клуба. Неприятна история, която приключи добре за мен, но не ми беше това целта и идеята, отивайки там. Все пак не съм отишъл толкова далеч да съдя клубове и т.н.

- След края на кариерата си опита да се развиеш в няколко страни - мениджърство, треньорска професия и бизнес. Кое ти донесе радост и кое разочарование?

- За щастие всичко, което спомена е свързано с футбола. Бизнесът ми е спортни игрища с школа и до ден-днешен продължават да си работят. Най-голямо удоволствие ми доставя треньорството, както и сегашната ми работа. В момента бизнесът ми е най-далечен, защото рядко имам възможността да съм там.

- Синът ти Павлин играе в Левски. Какъв пост е избрал?

- От лятото аз първи започнах да го налагам като централен защитник, допреди това бе нападател, но поради резките физиологически проблеми при израстването му, прецених, че е по-добре да е защитник. Но в крайна сметка той се отказа от този пост и сега отново е нападател. Има футболен интелект и качества да играе, но в момента е в период, в който му е трудно заради промените в ръста. За мен най-важното е да спортува. Той е достатъчно умно дете, за да прецени какво да прави в утрешния ден, но се надявам да играе, дори и на по-средно ниво, защото живее с футбола. Трябва да добавя нещо и за втория ми син, защото иначе ще имаме проблеми вкъщи, ако не споделя нещо за него. (смее се) И той е в Левски, в един от силните набори. Струва ми се, че също има качества. Играе като централен защитник, левичар е. Също върви добре и е дете с футболен интелект.

- Кое може да те откаже от футбола?

- Нищо. Няма нещо, което да ме откаже, защото аз приемам по-реално нещата. Убеден съм, че все нещо ще работя във футбола. В момента съм се концентрирал върху тази работа.

- Левски или ЦСКА?

- Левски.

- Бургас или София?

- Не мога да избера. При положение, че съм родом от Бургас, родителите и близките ми са там, естествено, че ще предпочета Бургас, но в момента живея в София. Трудно ми е да ги разделя.

- Футбол, тенис или плажен волейбол?

- Плажен волейбол в момента ми е манията.

- Море или планина?

- Море.

- Италианска или азиатска кухня?

- Португалска категорично.

- Мерцедес, БМВ или Ауди?

- Хващате ме в период, в който и двете ми коли са развалени, така че нито

една.

- Чалга, хаус или ретро?

- Ретро.