ЦСКА е на финал за Купата на България. Червените са друг отбор през пролетния полусезон - биха Левски на "Герена", единствено те до момента поставиха на колене и шампиона Литекс. Основните "виновници" за това са треньорът Милен Радуканов и неговите помощници - Светослав Петров, Петко Петков и Йован Йовановски. Целият щаб на ЦСКА отдели внимание на читателите на "Тема Спорт" и говори за работата си в най-титулувания български клуб.
- Да започнем с последния мач на цска - този срещу Литекс. Това ли беше най-важният двубой до момента за отбора и какво значи за вас класирането на финала за купата?
М.Р.: Най-Важен беше първият мач - дербито с Левски. Сигурно, ако не бяхме били сините на "Герана", сега нямаше да сме тук. Всички знаем много добре какво е за ЦСКА мачът с Левски. Като биеш този отбор, особено на неговия стадион, хората са доволни. Ние го направихме, а преди това се беше случвало само веднъж в историята. Но за нас всеки един двубой е важен. Всеки следващ е от най-голямо значение.
С8.П.: За мен това класиране на финала не значи нищо. Имам няколко изгубени директни мача за трофея. За ЦСКА едно класиране на финал не е кой знае какъв успех, нищо не означава. В този клуб се признават само спечелените трофеи. Като вземем купата, тогава може да се радваме.
Й.Й: Абсолютно! Аз съм чужденец, но бързо разбрах за какво става въпрос, когато си в ЦСКА.
П. П.: Няма нужда да се коментира. Класирането на финал е едно, а спечелването на купата -съвсем друго нещо.
Преди, по време на и след мача с Литекс се Видя, че на "Армията" отново има живот. Какво бе усещането да излезете пред тази невероятна публика и какви бяха последните ви думи към играчите в съблекалнята?
М.Р.: Завръщането на този стадион бе много радостно събитие за всички цесекари. Голяма тръпка за публиката, а и за самите нас. Най-хубавото е, че зарадвахме хората с добра игра особено през първото полувреме и с победа. Нямаше нужда да говоря много на момчетата. Песните на сектор Г, които кънтяха в съблекалнята, свършиха добра работа. По-мотивиращо нещо от това няма.
Св.П.: Аз като чух и видях какво се случва на трибуните, тръгнах да обличам екипа и да излизам на терена. Нашите фенове са най-големите! Дай Боже всичките ни мачове да са пред такава публика.
Милене, усещате ли подкрепата на феновете лично към вас? Не скандираха името ви по време на мача. В края на миналия сезон пък сектор Г издигна транспарант с надпис "Зафе, Meтo - ние сме с вас". Вашето име го нямаше там...
М.Р.: По време на мача може и да не го скандираха, но не беше така след края на мача. Тогава за момент се чу и моето име. Важното е отборът да има резултати и да върви напред. Когато това се случва, ще има и положителна нагласа към нас четиримата. От първия си ден тук до момента доказваме, че правим всичко за ЦСКА. И други специалисти вече се убедиха в това и го признават. Ние сме дошли да работим за отбора, за ЦСКА.
А не на гърба на ЦСКА
Св.П.: Публиката е зад този, който побеждава. Какъвто и любимец да си бил на феновете като футболист, ако не правиш нищо след това на другата си позиция, нищо няма значение.
Развалиха ли се вашите отношения с Адалберт Зафиров и сърди ли се той, че вече не е част от екипа?
П.П.: Аз се чувам доста често с него и нямам никакви проблеми със Зафето. И не вярвам, че се сърди за нещо.
М.Р.: Говорихме много пъти, откакто поех отбора. Виждаме се и на стадиона, приказваме. За разлика от много други той приема нещата нормално. Така се стекоха обстоятелствата. Миналата година работехме заедно и то добре. Доволен съм от съвместния ни период в ЦСКА.
Но животът се развива по начин, който никой не може да предвиди. Стана така, че сега ние сме тук, а той не. Не се знае - някой ден може пак да работим заедно.
Притеснява ли ви фактът, че въпреки постигнатите резултати все още не са ви предложили нови договори?
М.Р.: Ние имаме договори - те са до 30 юни 2011 година. От първия ден, в който сме дошли, до въпросната дата, ще си вършим работата на 100% - всеки ден, всеки час. Знаете какво беше миналата година по това време в ЦСКА. Тогава се говореше за всичко друго, но не и за футбол. Сега се говори за отбора ЦСКА, за това как той играе футбол, как футболистите могат, как всички си вършат работата. Като цяло най-важното за нас е да работим. Другото е работа на други хора.
Казахте, че мачът с Левски е бил най-важен за вас Да разбирам ли, че сте имали поставено условие - биете и оставате, падате и си тръгвате?
М.Р.: Никога не са ни поставяли подобни условия, но е ясно как се приема изходът от този мач. Няма нужда някой нещо да ти казва или подсказва.
Еднолично ли се определят титулярите на ЦСКА за даден мач, или това става с мнението на всеки от вас?
М.Р.: Четиримата сме постоянно заедно. Всичко се обсъжда между нас. Нали видяхте - онази вечер след победата над Литекс бяхме на дискотека - пак в пълен екип, никой не отсъстваше. Всичко се коментира постоянно. Аз, СВетльо, Петко и Йован прекарваме повече време заедно, отколкото всеки един от нас със своите семейства.
А какви са отношенията ви с Емил Костадинов? Стои ли той твърдо зад екипа ви?
М.Р.: Всеки ден се виждаме с него на "Армията". Той е на стадиона постоянно.
Нямаме проблеми с Костадинов и с когото и да е в клуба. И четиримата не сме конфликтни личности. Готови сме да работим с всеки, който мисли доброто на ЦСКА. Най-важното е отборът да се чувства спокойно.
Наистина от доста Време не е било толкова спокойно в ЦСКА. Спряха ли да съскат змиите, за които говореше преди време Георги Василев?
М.Р.: Змиите винаги дебнат от засада.
Един въпрос към Йован Йовановски - част от футболиститe казаха след мача с Литекс, че са се изморили и заради това са се дръпнали назад. Има ли спад във физическата форма на отбора?
Й.Й.: Дори най-големият специалист не може за тези 45 минути да измери формата на играчите и да даде генерална оценка дали отборът е паднал физически или не. Ние си знаем какво се случи. Правим всичко възможно, за да поддържаме добрата форма на футболистите. Намираме се в същата кондиция, в която бяхме в предишните мачове. Не бяхме видели друго толкова силно първо полувреме като това срещу Литекс. Вярвайте, много хора, които бяха на мача, казваха, че не са виждали много отдавна такъв мощен натиск от страна на ЦСКА. 45 минути момчетата направо мачкаха по целия терен.
М.Р.: Много ми е интересно защо всички коментирате само второто полувреме? Щом ние сме били изморени тогава, Литекс през първото ли бяха изморени? И Реал играха добре срещу Барса само едно полувреме, но биха и взеха купата.
С8.П.: Просто се пазехме за продълженията. Стига бе хора! ЦСКА надигра тотално Литекс и спечели заслужено. Това е истината. Много се изговори за нововъведенията в тренировките...
Й.Й.: Това е само част от целия процес. Една малка част, но не е основното, за да играеш добър футбол. Тези нововъведения са само 5% от цялата работа, която се върши в ЦСКА. Преди 20 години всичко във футбола беше методология. Хората се бореха да знаят какво точно да правят на тренировките. След това бяха хранителните добавки. В началото на века дойдоха и тактическите схеми. Сега е всичко това накуп, както и психология.
Защо ЦСКА има едва в гола извън наказателното поле и още толкова с глава? Проблеми ли са ударите от далечно разстояние и играта с глава?
М.Р.: Важното е да има голове и да се побеждава. По какъв начин падат те - това зависи от определен момент на терена. Опитваме и далечни удари, но понякога не влизат. А по някой път влизат случайните рикошети. В ЦСКА тренираме върху всичките компоненти от играта. Някой път се получават, друг път - не.
Кой е най-паметният мач за всеки от вас като футболист на ЦСКА?
М.Р.: За мен е ясно - победата над Ювентус с 3:2 през 1994 г. и голът, който вкарах за 2:1 в наша полза. Да не изброявам какви легенди играха за италианците тогава. Играл съм и срещу Бенфика. Загубихме 1:3 в Лисабон, но бях определен за най-добрия играч на ЦСКА 6 мача. Купата съм печелил с ЦСКА - имам много паметни моменти.
П.П.: Има доста мачове, които помня, но най-вече паметен за мен е двубоят с Раковски Русе. Бихме ги на "Армията" през сезон 1996/1997 г. с 9:0 и станахме шампиони, феновете напълниха терена и ни изнесоха на ръце до съблекалнята.
Св.П.: Не мога да отлича мач. Всички възлови са такива - 3:0 срещу Левски на "Армията" с мой гол. Двата мача с Блекбърн, с Милан, с Шахтъор Донецк. Титлата със Стойчо Младенов...
Светльо, бяхте в конфликт с Иван Бандаловски миналата година. Сега си му треньор. Какви бяхте първите думи, които си разменихте, като се видяхте на "Армията"?
Св.П.: Обадих му се веднага, когато стана ясно, че ще бъда помощник на Милен. Разбрахме се като мъже. Питах го дали има проблем да работи с мен. Той каза "не". Стиснахме си ръцете и сега сме в много добри отношения.
Вашето име бе замесено и в скандала с въпросните 9 футболисти, отстранени от Любослав Пенев през 2009 г...
Св.П.: Много се преиначиха нещата тогава. Но сега съм от другата страна на бариерата и разбирам, че не бяхме прави. Но само за това, че го излъгахме. Бяхме почти целият отбор, а го отнесохме няколко човека. Това обаче е минало.
Как стана така, че футболистите на ЦСКА вече не попадат в жълтите вестници?
М.Р.: Променили са си мисленето. Явно са се светнали, че по тази начин няма как да станеш национал и да заиграеш в чужбина. Това се постига само с режим и дисциплина. Радвам се, че вече не попадат на жълтите страници.
Петко, Иван Караджов е нов човек. Как се промени толкова бързо?
П.П.: Не беше никак бързо и лесно. Може би цяла година му беше нужна. Има много качества, а процесът е взаимен. Трябва не да го накараш да се промени, а той да го поиска. Но наистина е нов човек. Вярвам в него.
А кога ще получи шанс Благой Макенджиев?
П.П: Трудно е да се каже. Ако вървят нещата с Иван, нямаме право на промяна.
М.Р.: Всеки си чака шанса. Трябва да си готов и да работиш здраво. Все някой ден шансът ще дойде.
Незаменим ли е за ЦСКА Спас Делев и какво е бъдещето на Акуаро, Шеридън и Грило?
М.Р.: Незаменими хора няма. Радвам се, че остана в ЦСКА. Ако съм треньор и другия сезон, ще искам да остане. Но дойде ли добра оферта от чужбина, няма как да го спра. С чужденците проблеми нямам. Видяхте, Акуаро е готов и играе. Справи се със задачите. Другите тренират и когато реша, ще играят.
Милене, вече бихте веднъж Емил Велев. Ще го направите ли още веднъж на 25 април?
М.Р.: Искрено се надявам. Бих го веднъж и съм доволен. Да го повторя, и то на финал, ще бъде прекрасно.
Ако на финала се стигне до дузпи, ще се справи ли Караджов?
П.П.: Преди мача с Литекс си говорих доста с него за дузпите. Убеден съм, че ако се стигне дотам, Иван ще се справи.
Милене, казахте преди време, че ще сложите костюм при класиране в Европа и дори бихте преплувал Дунава. Ще го направите ли, ако вдигнете купата?
М.Р.: Засега ще си остана по анцуг, защото така ми върви. Мечтата ми е да вдигна трофей с ЦСКА. А за Дунава проблеми няма - вече съм го правил няколко пъти като малък. От новото първенство ще съм с костюм.
