Балъков: ЦСКА и Етър са двата отбора, които са ми на сърце още от дете

Една от емблемите на родния футбол и в частност на Етър - Красимир Балъков, даде интервю за "Тема Спорт", в което коментира основно ситуацията във великотърновския клуб. Балъков е съветник на ръководството на болярите. Той припомни плановете да се построи голяма тренировъчна база в старопрестолния град. Идеята се зароди още през есента на 2016 г. Балъков коментира още спортно-техническата ситуация в Етър, но засегна и други теми като ЦСКА и националния отбор.

Г-н Балъков, какви са очакванията ви за завръщането на Етър в Първа лига?

- В момента най-важно е осъществяването на селекцията и окончателното оформяне на състава. Има и други текущи въпроси в спортно-технически план. Но аз тук не се меся, това е работа на треньора Станислав Генчев. Иначе аз имам много голямо желание да се създадат дългоочакваните условия за професионален футбол във Велико Търново. Това желание е още по-голямо с оглед влизането в Първа лига, а съм говорил и с кмета на града Даниел Панов и той също е запален по идеята. Тези условия в Търново все още не са налице. Затова търся начини това да стане факт. Искам да помогна и да се опитаме да създадем подходящите условия за развитието на футбола във Велико Търново.

Какво по-конкретно имате предвид?

-Терени, кампус, тренировъчна база... Като цяло идеята все още е в зародиш и търсим начините, по които може да се осъществи. Има неща, които се правят и са задължителни за А група - като осветлението. Търсим варианти и да се направи един терен към спортното училище. Това се дискутира отдавна и е на път да стане. Говорим все за инфраструктурни истории, които знаете как вървят в България. Там се опитвам да помогна с каквото мога. Иначе футболът ни е ясен. Знаем какво имаме и с какво разполагаме у нас. Но трябва и да градим, за да може малките деца още от първите си години да имат възможност да тренират и да се обучават.

Как може да се случи изграждането на базата, за която говорите? Знаем, че в България това е тежък процес, особено откъм финансиране, разрешения за строеж, бюрокрация...

- За това преговаряме. Знаете, че без държавата няма как да стане. Навсякъде се помага от общините, разбира се - участват и спонсори. Но това е пътят във футбола, той е ясен и категоричен. Въпрос на желание, възможности и организация. Нужно е да намерим варианта, който най-добре пасва на клуба. Така че с това се занимаваме в последно време и аз, с каквото мога, помагам. Все пак съм израснал тук, създаден съм от този клуб и се надявам да се намери пътят по най-бързия начин.

А къде виждате Етър в края на сезона? В битката за оцеляване или ще имате по-амбициозни цели?

- Нека не говорим предварително. Спортно-технически неща трудно могат да се обсъждат в момента. Да оставим треньорския щаб на спокойствие. Влизането в Първа лига не беше програмирано на сто процента, но е радостно, че се случи, разбира се. Нека си свършат работата хората, които се занимават със спортно-техническата част. И когато всичко се сглоби, когато съставът е напълно комплектован, тогава може да коментираме каква ще бъде целта на Етър в първенството.

Покрай Вас в личен план има ли нещо ново? Било стажове или предложения за работа?

- В момента си е треньорски период. Има някои актуални неща, но е въпрос на време да се види дали ще се случат. Дори и да не се случат, аз съм свързан с футбола, помагам по един или друг начин. Моето желание е, ако попадна някъде, да бъде хубаво място, където мога да се реализирам като треньор. Иначе да подписвам договори с клубове, които нямат възможността и условията за развитие - няма смисъл. Имам си и други ангажименти, които са по-важни. Достатъчно занимания имам.

Помагате ли на ЦСКА под някаква форма? Още преди няколко месеца се появи такава информация...

- Разбира се, че помагам и го правя, както и когато мога. Който иска помощ от мен, винаги я получава. ЦСКА и Етър са двата отбора, които са ми на сърце още от дете.

А какъв е коментарът ви за представянето на националния отбор?

- Жалко, че след мача с Холандия (2:0), след който светна светлинка, не успяхме да вземем двубоя с Беларус. А беше много важна среща... Но така е във футбола - все още е нужно да трупаме опит и да се учим от грешките. Дойде ни като отрезняване, но 6 края на краищата има два мача вкъщи - с Швеция и франция. Имаме шансове срещу всеки отбор в групата ни. Теоретическите шансове са налице. Освен да стискаме палци, да се надяваме и да подкрепяме отбора, друго не можем да направим.