Антон Недялков: От Стоичков научих да оставям сърцето си на терена

- Има и такива моменти. Тренираме добре, играем добре, но това са нормални неща, не можеш винаги да печелиш. Това беше един индивидуален, изолиран случай и не мисля, че е станало кой знае какво. С всеки мач ще ставаме по-добри.

Сега гостувате в Благоевград, какво очакваш от този двубой?
- Тежко ще е. Срещу ЦСКА всеки отбор дава максимума от себе си и е нормално и Пирин да се хвърли здраво срещу нас. Но също така очаквам победа, разбира се.

Разкажи малко повече как изобщо се захвана с футбола. Началото е известно - явяваш се на кастинг в родния си Ловеч, Стефан Яръмов те харесва... И после?

- От трети клас се занимавам с футбол. Имахме игра на кастинга и бяха нужни хора отзад в защитата. Аз застанах там и оттогава не съм си променял позицията. Харесва ми, доставя ми удоволствие да бъда в тази зона и си останах там.

Всъщност ставаш ляв бек в Светкавица, където играеш в А група през 2011/12 година... 

- Да, там ме направиха бек. По принцип съм централен защитник и в Търговище отидох именно като такъв. Но им трябваше краен бранител, пробваха ме един мач и оттогава съм ляв бек. Даже вече ми е по-удобно да играя там, отколкото като централен защитник. В ядрото на отбраната не съм бил отдавна.

Беше използван и като опорен халф в Литекс...

- Това бяха отделни случаи, когато трябваше да играем по-дефанзивно.

Кога осъзна, че можеш да си вадиш прехраната  с футбол?

- Сигурно някъде в ранните ми години, да кажем - като влязох в Спортното училище. Тогава вече приех наистина на сериозно футбола, но аз и по принцип се надявах един ден да си сбъдна детската мечта.

С доста треньори си работил, голяма част от тях са много популярни имена в родния футбол. От кого си научил най-много?

- От Стоичков съм научил, че трябва да си оставяш сърцето на терена, това в пълна степен важи, когато играеш за ЦСКА. 

Свикваш ли вече с повишените очаквания и напрежение на "Армията"?

- Аз съм юноша на Литекс и никога не съм си мислил, че ще играя за друг отбор в България. Но сега, като дойдох в ЦСКА, разбира се, много добре осъзнавам къде съм попаднал. Това е велик отбор, със страхотна публика и големи традиции, — които уважавам много. И ще дам най-доброто от себе си за това ЦСКА да върви нагоре. При мене напрежение от големите очаквания няма. Падам си малко „перде”.  Футболът е за хората и колкото повече идват, толкова по-добре. На мен това ми доставя удоволствие - да гледам повече публика. В Ловеч много ми се искаше да идват повече, но нямаше как да стане. Просто градът е малък. Нормално е постоянно да се искат победи от ЦСКА. Но не мисля, че се притесняваме, ако загубим, какво ще каже публиката, какво ще напишат медиите... Не бива и да има такъв тип напрежение. Мисля, че колегите ми мислят по същия начин. Окей, случило се е един път да паднем, ама то не може да се бие постоянно. От време на време трябва и загуби да има, че да обърнем внимание на грешките си (смее се). А и Христо Янев обира по-голямата част от напрежението.

Литекс  беше единственият тим с положителен баланс срещу Лудогорец в А група. Сега доста   момчета от Ловеч отидохте в ЦСКА. Дали това ще помогне на новия ви отбор да разбие прокобата срещу Лудогорец, тъй като все още няма успех в елита в мачовете с този съперник...

- Надявам се, ще се радвам много, като победим Лудогорец. Целта е да покажем, че не са нищо повече от нас. Че с футболисти почти изцяло от България можем да направим повече от тях и също да постигаме успехи. Е, разбира се, виждаме какви неща правят в евротурнирите, и то в Шампионската лига. Това не може да им се отрече. Но те почти нямат българи... Аз какво мога да гарантирам - че ние в ЦСКА ще работим тихо и спокойно, за да си изпълним целта. А целта е ясна - купа и титла, и класиране поне за групите на Лига Европа. Надяваме се и на Шампионската лига, но да не се изхвърляме отсега (смее се). Настроението в отбора го има, жадни сме за победи и спечелване на титлата. С Гриша Ганчев начело се работи перфектно, той е човек на място, каквото каже - се изпълнява. Другото си зависи от нас играчите.

Петър Жеков заяви, че в момента България няма такъв ляв бек като теб и е задължително Ивайло Петев да те викне в националния отбор. Как гледаш на тази оценка?

- Радвам се, че хората ме харесват и им доставям удоволствие. За мен важното е да се развивам като футболист и да градя име. Естествено, ще се радвам националният селекционер да ме повика, но това си е негово решение.

А в личен план каква е целта ти? Предполагам, излаз в чужбина?

- Да, хубаво ще е един ден да изляза извън България, да се развивам като футболист, да играя пред още по-голяма публика, с още по-авторитетни от бори. А един ден ще се радвам да си завърша кариерата в ЦСКА. Засега целта е първо да постигна успехи с ЦСКА и после да изляза навън.

Кои първенства следиш и кои са ти любимите отбори?

- Най-много харесвам испанското. Английското също донякъде, макар там футболът да е по-силов. А аз предпочитам да гледам такъв с повече разиграване на топката. Симпатизирам на Реал Мадрид.

Като малък един от любимците ти е бил Живко Желев...

- Да, точно така е (смее се). Той беше един от първите играчи, които харесах. Играеше много стабилно за Литекс, още като дете съм го гледал в Ловеч. И съм се стремял да бъда като него, нищо че не разполагам със същата физика. Но други любимци не бих казал, че имам. Гледам да съм себе си, а не да подражавам.

Какви са ти хобитата извън футбола?

- Много обичам да ходя на кино, много ме разтоварва от проблемите. Често правя разходки. Не съм от типа играчи, които обичат да излизат по заведения, да ходят по кафета... Не е за мен това.

Замислял ли си се да учиш нещо извън футбола?

- Замислял съм се, но не извън футбола, а по-скоро да следвам в НСА за треньор. Искам след време да се занимавам с деца.