61-годишният Александър Тарханов е именит руски футболист и треньор. Основната част от кариерата му на играч (полузащитник) преминава в ЦСКА (Москва), където за 8 сезона има 249 мача и 61 гола. Водил е руските ЦСКА (за кратко е и президент на клуба), „Торпедо“, „Криля Советов“ (Самара), „Спартак“ (Москва) - помощник-треньор, „Сатурн“, „Терек“ (Грозни), „Кубан“ (Краснодар), „Урал“ (Урал) и „Химки“, както и в литовския „Ветра“.
- Повече от месец сте начело на „Славия“. Променихте ли си вече мнението за българския футбол?
- Не. Аз и преди да дойда си имах мнение за българския футбол. Най-вече, че ражда технични футболисти. Сега просто придобивам преки и нови впечатления. Пък и в периода отпреди Нова година, когато по принцип се договорих с президента на клуба Венцеслав Стефанов, до началото на зимната ни подготовка изгледах всички мачове на „Славия“ от настоящето първенство.
- И какво видяхте?
- Видях, че не идвам на място, където преди мен не се е работило. Напротив. Видях, че отборът е добър, че има хубави футболисти, че разполага с добра школа, която вади талантливи играчи. И най-важното - освен че „Славия“ е млад отбор, той е и много перспективен - в него има сериозен потенциал за развитие.
- Доволен ли сте от подготовката в Турция?
- Да, работихме много здраво, старанието на всички футболисти бе видно и похвално. Условията в Анталия бяха традиционно добри. Какво сме направили в подготовката обаче ще се види в мачовете за първенството.
- Но резултатите в контролите в Турция не бяха добри... (равен мач и четири загуби с обща голова разлика 2-10, б.а.)
- Но мачовете бяха добри. Важното е, че в тях срещнахме бойки, твърди и настъпателни отбори, които играеха много здраво. И им се противопоставяхме успешно. Искам отборът да играе по-бързо, да контролира по-добре топката, да има повече агресия в действията му. За това основно работим. Иначе резултатите на моменти подвеждат. В един от мачовете в Турция примерно само за едно полувреме имахме 6 излизания сами срещу вратаря на съперника, но младите ни футболисти не успяха да реализират. В същото време направихме няколко глупави грешки в защита и на вратарите. Затова казвам - не обсъждам резултатите в контролите, а играта на отбора. И тя беше обнадеждаваща. Очертава се като проблем неумението да се бележат голове.
- Колко играчи дойдоха в „Славия“ през зимата?
- Засега са общо петима - трима от чужбина и двама българи. Това са все млади и много талантливи футболисти. Нападателят Сердер Сердеров е на 21 г., защитникът Никита Сергеев е на 23 г., кениецът Абдул Омар е на 22 г. В отбора се завръща халфът Борислав Балджийски, който е на 23 г. Много млад е и Георг Илиев... Като цяло „Славия“ е много млад отбор. Дори мисля, че е най-младият в българската „А“ група.
- Чуха се добри отзиви за нападателя Дани Моканза...
- Да, но той все още официално не е футболист на „Славия“.
- Какво знаехте за „Славия“, преди да дойдете в клуба?
- Знаех, че преди Втората световна война е поканила московския „Спартак“ в София и после е гостувала в Съветския съюз. За времето си това е било изключително събитие, не толкова спортно, а и политическо. Знаех също така, че „Славия“ е клуб с изключителни традиции и история, един от най-славните в цялата българска футболна история. Когато ме представиха като нов треньор, получих две страхотни книги, издадени за стогодишнината на клуба през 2013-а. Знам също така, че „Славия“ заедно с „Левски“ и ЦСКА са единствените три български клуба, които имат фенове из цялата страна. Знам и че най-важният мач за славистите е бил и винаги ще бъде двубоят с „Левски“.
- С каква амбиция започнахте работа в „Славия“?
- Искам да уточня, че преди да дойда, аз си имах работа. Но разбрах, че „Славия“ притежава интересен отбор и интересни футболисти, че е добро място за работа. Пък и обичам предизвикателствата. Тук не се започва от нулата, както с успех съм го правил няколко пъти - веднъж в ЦСКА (Москва), в Самара (отборът е „Криля Советов“, б.а.), в „Урал“... Видях и много приятни млади футболисти тук. Затова съм в „Славия“.
- Когато подписахте, президентът на клуба Венцеслав Стефанов постави ли ви конкретна цел - примерно да спечелите третото място в първенството...
- Не точно. Говорихме, че трябва отборът да играе добър футбол. Но така или иначе „Славия“ е на добра позиция във временното класиране и смятам, че отборът има сили и възможности да атакува третото място. През 2006 година бях поканен на работа в литовския „Ветра“, където бяха вложени пари от руски бизнесмени с идеята отборът да вземе медали в първенството, но ситуацията се беше усложнила. Все пак успях да се справя и в края на сезона „Ветра“ завърши трети в шампионата.
- Как ви се вижда обстановката в „Славия“?
- Като цяло мащабите в българския футбол са много по-малки от руските, но това не е никакъв проблем. Разбрах, че освен стадиона клубът притежава и доста земя около него, което е много добра предпоставка за бъдещо развитие и финансова стабилност. А защо не и за нов стадион? Но това са въпроси, по които трябва да говори президентът на клуба Венцеслав Стефанов, а не аз.
вестник "Труд"
