Днес селекционерът на националния ни отбор по баскетбол Росен Барчовски празнува 60-ия си рожден ден. Роденият на 16 август 1960-а в София специалист класира лъвовете на две европейски първенства, а след успеха над Латвия в квалификацията през февруари в Ботевград можем отново да мечтаем да отидем на голямо първенство под ръководството на Барчовски. В кариерата си на клубно ниво той е водил Славия, ЦСКА и Рилски спортист. "Тема Спорт" потърси треньора за интервю по повод юбилея.
Г-н Барчовски, как ги усещаш тези 60 години? Доста си активен в последно време и започна много да работиш...
- Изтъркаляха се страшно бързо. Даже в последните години имам чувството, че по-бързо започна да върви времето. Не мога да повярвам, че е така, но всички мои набори са на същото мнение. Иначе се чувствам млад, здрав, енергичен. В съчетание с това, че вече доста опит съм натрупал и знание, общо взето се чувствам добре, даже много добре.
Още миналата година, когато ставаше въпрос да поемеш националния отбор, каза, че нямаш търпение...
- Така е, нямах търпение. Работих много всеотдайно и с доста идеи, със спокойствие и мъдрост нещата се случиха. Всички видяхте, че играта беше добра, имахме и успехи. Няколко години бях малко встрани от най-големия баскетбол, но това ми помогна, защото покрай работата си с подрастващите научих много. Другото, което ми даде енергия, е новата позиция във федерацията - да отговарям за всички национални отбори и за развитието на малките. Успях да напиша тази програма, която отдавна се канех. Тя е много голяма като обем и информация, но съм много доволен и горд от това нещо.
Постигнал си сериозни резултати и като играч, и като треньор. Къде обаче си по-щастлив, че си успял?
- Определено като треньор. Като играч имам много постижения и купи, основно с ЦСКА. В националния отбор също играх, но като цяло не можах да се реализирам така, както ми се е искало. След толкова много призови места все нещо съм представлявал, но доста ми тежеше отговорността от името на майка ми и на баща ми (бел. ред. - Цвятко Барчовски и Ваня Войнова). Може би това ми попречи да стигна до най-високото ниво. После обаче като треньор успях да се реализирам. Малко да се отърся от името на нашите и да си създам сам такова. В началото беше трудно, но устоях. Не е било лесно в никакъв случай.
Предполагам, че биха се гордели, ако те гледат отгоре, ти така ли го чувстваш?
- По-скоро да. Баща ми беше много взискателен и все щеше да има някакви претенции, но майка ми беше реална и земна. Убеден съм, че щеше да се гордее.
Ако можеш да върнеш времето назад нещо да промениш, има ли такова и как би го променил?
- Генерално не, но в началото може би щях да положа много повече усилия в образованието си. Като млад треньор на базата на това, че съм живял с големи специалисти и съм работил с големи треньори, имах чувството, че знам всичко. Впоследствие разбрах, че нищо не съм знаел. Затова може би тогава щях да положа много повече усилия в образование, което и направих, но вече бях закъснял. Ако го бях почнал в началото, вероятно щях да имам някаква реализация и в чужбина.
Може да се каже, че Росен Барчовски е един щастлив човек на 60 години.
- Да, вече и с внук. Всички ми казват колко голямо щастие е, но трябва да му се случи на човек, за да го усети. Запълва времето, мога да си играя с него с часове.
Какво си пожелаваш в личен и професионален план?
- В личен да са здрави и щастливи всички около мен. В по-общ план си по- желавам да свърши тази истерия, защото ми писна вече. Не можем да функционираме като хората. Нито ние като спорт, нито като общество и въобще целият свят. Ако може с магическа пръчка това нещо да изчезне и да се върнем с месеци назад преди карантината. Ние и тогава всички бяхме склонни да критикуваме политически и икономически колко сме зле, но сега ще го поискаме, ако можехме, да се върнем отново в януари месец.