За мъжете и мъжете

Новината, че Стилиян Петров е помогнал при трансфера на Симеон Славчев от Спортинг в Болтън, някак не ни изненадва особено. Капитана демонстрираше силно желание да помага на другите още преди живота да го изправи пред битката с левкемията.

Стенли винаги е бил възприеман като един от мъжете, които действително утвърждават силния пол като силен. Не само с изявите си на терена, с които в най-добрите си години напомняше на лъв сред глутница чакали, а и с онзи поведенчески модел, чрез който се открояват лидерите в обществото. Тези, с които винаги би потърсил начин да се сравниш, за да застанеш с повече тежест на собственото си място и да не се срамуваш.

Защото, без да се заблуждаваме, ги има и другите. Тези, които загърбват достойнство, чест и жертвоготовност, за да се слеят като хамелеони с модерния свят. А специално във футбола те стават много повече. И като прибавим традиционната българска завист, може да решим сложното уравнение, заради което сами се надсмиваме над начина, по който си подливаме вода, особено зад граница. Колко пъти сме давали за пример съседни нации, които са готови да засипят всеки свой сънародник със суперлативи, без дори да го познават.

Стилиян Петров, вероятно и заради личната си драма, но със сигурност не само заради нея, е надживял тези ниски страсти на много от бившите си съотборници и на още повече свои наследници в групата на най-добрите ни футболисти. Със сигурност случаят със Славчев и Болтън не е единичен. Не е нужно никой да ни потвърждава, но нима Стенли не е помогнал най-малкото с няколко добри думи, а и само с личния си авторитет за трансферите на Сашо Тонев в Астън Вила и след това в Селтик. Нима същият голям биткаджия не се обади на Попето, за да защити хората от щаба на националния отбор, които той тормозеше.

Това обаче не трябва да е причина за някакви страшни хвалебствия. Никой няма нужда от тях. Просто имаме още един повод да признаем, че истинският вдъхновител в българския футбол в момента е само един - Стилиян Петров. Не лигавите футболни магьосници, които могат да ни оставят без дъх с изявите си на терена, но след това се сливат с онези другите мъже, които са такива само според личните си документи.

Людмил Христов, в-к „Меридиан мач”