Николай Димитров - Хичо се превърна в един от най-добре представящите се наши играчи в чужбина. Тои премина в руския Урал през зимата, като набързо се превърна във водещ играч на тима и помогна за оцеляването му в Премиерлигата. Отделно от това, Димитров и колегите му се класираха на финала за Купата на Русия, като на 2 май ще се изправят срещу Локо Москва. С футболиста, който е представляван от мениджъра Мирчо Димитров, говорим часове, след като неговият Урал е загубил с 0:1 от Спартак Москва. Там играе големият приятел на Хичо - Ивелин Попов. За миналото в Левски, за настоящето в Русия, за българския футбол и за талантите на „Герена" - ето какво каза Димитров пред „Меридиан Мач".
-Хичо, през зимата премина в руския Урал. Там се утвърди и освен, че се спасихте, се класирахте на финала за Купата на Русия. Явно този трансфер възроди кариерата ти?
-Попаднах на добро място в Урал. Отборът е отличен, всичко е страхотно. Изпълнихме целите си на 90% в първенството, а и сме на финал за Купата срещу Локо Москва.
-Те са в доста добра форма през пролетта...
-Да, в силна форма са. Но пък и ние показахме добри неща срещу тимове като ФК Краснодар и Рубин. Мисля, че в този мач, който ще се играе в Сочи, няма фаворит.
- Преминаването ти в Русия беше изненадващо, как се стигна до него?
-Аз бях късметлия, защото в Славия Александър Тарханов ми беше треньор. Да ви кажа честно, не бях планирал да ходя пак в чужбина толкова скоро. Тарханов обаче ми каза, че иска да ме вземе в Урал. Съгласих се и така се стигна до трансфера.
-Вече игра в Турция и Гърция. Как ти се вижда руското първенство?
-По-физически е футболът, с което едва ли бих изненадал някой. Има много класни футболисти в Премиерлигата. Това е едно от най-силните първенства в Европа.
-В последния ви мач паднахте от Спартак Москва с 0:1, където играе твоят добър приятел Ивелин Попов. Те ли са най-готови за титлата?
-Доста добър отбор са Спартак Москва. Потенциалът им е много сериозен, а освен това ние имахме много наказани футболисти от мача със Зенит. Пожелавам му успехи на Попето и дано вземат титлата. За мен те са номер 1 и според мен ще са шампиони.
-Въпреки че Попето е част от сигурния шампион, за него постоянно се твърди, че ще напусне през лятото. Как се чувства той в Спартак?
-За никой не е приятно да е резерва. Но Спартак е голям отбор, нормално е да има ротации в състава. Полето не обръща внимание и когато му се отдава възможност, я използва.
-А ти вече свикна ли с живота в Русия?
-Руският и българският език си приличат. Още ми е трудно да отвръщам по време на разговор, но ще свикна (смее се). Екатеринбург е много град, има всичко, от което един спортист има нужда. Скоро ще дойде и семейството ми. Моят договор с Урал е до 2019 г.
-Как видя българското първенство, след като се върна за няколко месеца през есента?
-Със сигурност нивото е спаднало. Това обаче е логично с оглед на липсата на средства. В първенството само един-единствен отбор може да се противопостави на средноевропейските тимове. Става дума за Лудогорец. Всички други са от една черга. Левски и ЦСКА, дори и с тези публики, са в незавидно положение. А не е тайна, че за Левски ми е доста неприятно.
-През годините доста често името ти се спрягаше за завръщане на „Герена". Защо не се стигна до такова, а ти премина в Славия през есента?
-Преди да подпиша със Славия, имаше вариант и желание от моя страна да се върна в Левски. От клуба обаче не пожелаха това да се случи. Още веднъж, преди известно време, можеше да се върна на „Герена", но в и в двата случая ми казаха, че нямат нужда от мен.
-Как се чувстваш като юноша на Левски да гледаш момчетата от школата по други отбори,а на терена да играят съмнителни чужденци?
-Не е приятно. Не заради мен, а за другите момчета. Те не заслужават тази съдба.
-Една от причините за фалита на ЦСКА бе именно множеството чужденци, които след това заведоха дела за хиляди евро срещу клуба...
-В момента футболът е машина за пари. В крайна сметка обаче се вижда, че поне в България от това няма смисъл.
-Все пак на „Герена" шансове получават повече юноши - като Божидар Краев, Станислав Иванов, Николай Кръстев...
-Следя ги и тримата. Но според мен на Божо Краев му е време за чужбина, трябва да излезе навън. В България вече няма някъде да развива своя потенциал.
-Би ли го препоръчал на някой руски отбор?
-Бих го препоръчал, естествено. Това ще бъде крачка напред за него. Тук след година ще се играе световното първенство.
-Като стана дума за Мондиала в Русия вие открихте един от стадионите, на които ще се играят мачове -„Крестовски" в Санкт Петербург. Но ви порязаха здраво срещу Зенит с тези три червени картона...
-Направо ни унищожиха. Очаквахме, че ще ни порежат, но чак такова нещо... на стадиона имаше важни хора, политици, бизнесмени. Те са чакали около 10 години да построят това съоръжение. Знаехме, че няма как да отидем и да развалим празника на Зенит. След мача дори играчите им не се радваха на победата с 2:0, защото знаеха, че им е подарена.
-А защо в толкова богат клуб като Зенит през този сезон няма нужните резултати?
-Парите не са гарант за успехи. Такива има и в Рубин, но те имат много проблеми. Ако им разберете бюджета, ще се хванете за главата. Треньорът на Зенит Мирча Луческу е за първа година в Русия и явно му трябва време.
-Вече писахме, че ден преди да тръгнеш за лагера на националите преди квалификацията с Холандия (2:0) са ти казали, че се отказват от теб. Как би коментирал тази конфузна ситуация?
-Казаха ми, че отпадам малко преди да тръгна. От националния отбор не ми се обади никой. Направи го администраторът. Селекционерът не се свърза с мен. Аз обаче няма да направя проблем. От такива неща не се засягам. Ако ме повикат отново, съм готов да се отзова.
-Не те е ли е яд, че не игра в Западна Европа?
-Честно да ти кажа, съм се замислял по този въпрос. Много са причините. Сега обаче гледам да се наслаждавам на всяка тренировка и на всеки мач. Все пак кариерата е до време.
-Какъв човек е Александър Тарханов. Класира Славия в Европа за пръв път от 20 години, а сега води успешно Урал?
-Много е трудно да не се разбираш с Тарханов. Излъчва огромно спокойствие, налага млади играчи. Прави го навсякъде, и в Урал сега, и в Славия преди това. Според мен всеки, работил с него, трябва да се чувства късметлия.
-Не те ли е яд, че не напусна Левски по-рано? Ти премина в Касъмпаша, когато бе на 22 години...
-Аз тогава бяха много млад и разсъждавах по такъв начин. За малко закъснях. Честно казано, не бях амбициран да ходя в Турция. Но там се задържах 5 години и натрупах безценен опит.