Първото издание на Delta всъщност не беше кой знае какво. Автомобилът, дебютирал през 1979 г., беше един най-обикновен ръбат представител на компактния клас. Моделът придоби слава едва след като пълноприводната му версия за рали с турбокомпресор, наречена Integrale, подчини конкуренцията, завладявайки шест световни титли в годините между 1987 и 1992. Образът му все още навлажнява очите на някогашните младежи, които лепяха негови стикери по вратите на шкафчетата си. Втората генерация на Delta не можа да поеме на плещите си тази отговорност, а третата не се и опитва да го стори. Нейната каросерия е различна – за разлика от Integrale, тя не е стегната „бегачка” от 80-те. Амбицията й всъщност е да продължи традициите на по-изисканите модели от близкото минало - Aprilia, Appia и Fulvia. За тази цел италианските конструктори отпускат допълнителни десет сантиметра на колесната база на Fiat Bravo и оформят каросерия с дължина 4,52 метра. Собственото дизайнерско студио Centro Stile пък придава на екстериора неповторимо и екстравагантно излъчване.
Italian Job
Не ни изненадват и недостатъците, които подобно решение води след себе си в режим на ежедневна експлоатация. Тумбестата задница, „изчезващият” преден капак и широката задна колона създават проблеми с видимостта при маневриране, а високият ръб на багажника излишно товари кръста при честа употреба. От друга страна, солидното междуосно разстояние позволява на размерите на салона съществено да надхвърлят обичайното за компактния клас, а ако задната седалка бъде изтеглена максимално назад, вътрешното пространство може да се сравнява с това на лимузина. Радващо в случая е, че изместването и сгъването на седалката следват асиметричното й разделение. Не толкова сполучлива за съжаление е твърдата, не особено удобна тапицерия. Предните седалки също не са перфектни с недостатъчната си странична и лумбална опора, а липсата на механизъм за регулиране на предпазните колани по височина е нещо, което едва ли заслужава коментар.
Като изключим тези няколко забележки, типично италианският интериор е удобен за ползване, въпреки че при по-високите нива на изпълнение има досадно струпване на функции в лостчетата зад волана. Тук заемат място командването на светлините, чистачките, темпоматът, мигачите и сензорът за дъжд. Похвално е, че оборудването на Delta е прилично дори в базовото ниво на изпълнение Argento, в което не липсват климатична инсталация, аудиосистема, програма за стабилност ESP и седем въздушни възглавници. Срещу 2000 лева повече версията Oro предлага алуминиеви колела, хромирани декорации, тапицерии в комбинация от кожа и алкантара и още куп малки глезотии. Остава да се надяваме, че в очите на бъдещите собственици този разкош ще успее да компенсира мяркащите се тук-там простички пластмаси и безгрижното отношение към прецизността на изпълнението. Само след няколко километра скоростният лост на нашия тестови автомобил изненадващо се отвинти, което доста ни повесели, макар всъщност да заслужава порицание.
Ако сте хвърлили око на базовата Delta, по-добре добавете някоя и друга „екстра” – например чудeсния асистент за следване на пътната лента (934 лева), задължителните сензори за паркиране на заден ход (349 лева) или адаптивните ксенонови светлини (1626 лева). За разлика от тези полезни допълнения, 18-цоловите колела с гуми 225/40 не са за всеки. Те могат да заменят успешно 16-цоловите стандартни гуми с височина 55, допринасяйки за скъсяването на спирачния път, но водят до неприятно втвърдяване на работата на окачването.
На пътя
За щастие силовият тракт на модела създава впечатление за повече хармония и баланс. Новото поколение на Delta е първият модел в концерна на Fiat, който се сдоби с модерния 1,6-литров дизел, изпратил в пенсия 1,9-литровия Multijet с идентична мощност от 120 к. с. Турбодизелът с впръскване common rail е придружен серийно с филтър за твърди частици, който позволява безпроблемно изпълнение на еконормата Euro 5. Моторът с четири клапана на цилиндър ускорява Delta плавно и с добро чувство за ритъм, макар че в спринта до 100 км/ч хечбекът изостава с цяла секунда от заводските обещания. Въпреки че максималният въртящ момент от 300 Нм е налице още при 1500 об/мин, моторът не е от най-експлозивните. За да повдигне настроението на четирицилиндровата машина, човек трябва да работи прилежно с газта, съединителя и шестстепенната механична трансмисия с подчертано дълги предавки. Предвид общото тегло на Delta от 1500 килограма обаче, постиженията на агрегата са доста прилични. Същото се отнася и за разхода на гориво - Volvo V50 1.6 D например също харчи около 7,4 литра на 100 км.
Новото поколение на Delta е далеч от буйната младост на Integrale, но от Lancia не пропускат да акцентират върху спортната нотка. „Система за абсолютен контрол” – така италианците наричат интегрално свързаните контрол на сцеплението, „блокаж на диференциала” посредством спирачно въздействие, спирачен асистент за трасе с различна настилка и корекция на презавиването. На пътя всичко това изглежда много по-сдържано, отколкото звучи – Delta не търси предизвикателства в завоите, държи се кротко и послушно, а в критични ситуации прибягва до доброто старо недозавиване.
Накланянето на каросерията при движение по отсечки с последователни завои не застрашава стабилността на пътя, но показва достатъчно ясно нежеланието на Delta да бъде пришпорвана по подобен начин. Кормилната уредба не е особено директна в реакциите си, пести обратната информация и не съумява да филтрира напълно сътресенията при преминаване през неравности.
За сметка на това нивото на шум при движение по магистрала е феноменално ниско - всъщност моторът почти не се чува, което беше немислимо при култовия предтеча на Delta 3. Като цяло новият вариант се е отдалечил доста от своите спортни корени и се прощава със своята идентичност, преди да е открил нова – като изключим красивата екстравагантна обвивка, разбира се. Но може би симпатиите на днешната публика могат да се спечелят именно от един просторен, добре оборудван, безопасен и нестандартен автомобил – все пак не всички очаквания се ориентират по отминалите времена на подиуми и световни титли.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман
Снимки: Ахим Хартман
