ПСЖ го искаше. Монако го искаше. Беше свързван с Реал (Мадрид) и Барселона. С репутацията си като играч и треньор Михаел Лаудруп може да си позволи да отиде почти навсякъде в Европа. В четвъртък вечер стана ясно защо избра да остане в Суонзи. Изглежда има нещо специално около това да ръководи точно този футболен клуб. Очакванията към Суонзи не са големи, качеството е значително, а Лаудруп има възможността да изгради нещо наистина впечатляващо в Южен Уелс.
Суонзи играе великолепен футбол, а събраните играчи изглежда нямат нищо против да научат нови трикове. Този отбор не е играчка или прищявка на някой чуждестранен собственик, това е проект за ценители. Може да твърдите, че съперникът бе „само" Малмьо, но това би било глупаво и неуважително. Шведите бяха свежи и целенасочени, те са по средата на сезона в местното първенство и бяха с приповдигнато самочувствие след разгрома със 7:0 над Хибърниън преди седмица. Може да твърдите, че е твърде рано за вълнение, имайки предвид, че на Суонзи предстои изтощителна програма, с каквато Нюкасъл не успя да се справи през миналия сезон. Това би било справедливо, но само наполовина. В Суонзи са наясно, че всичко различно от борба за оцеляване, ще се приеме като успешен сезон за тима. Те ще знаят, че класиране в горната половина на таблицата ще бъде успех. Преди всичко знаят, че разликата между 8-ия и 16-я през миналия сезон беше само осем точки. Няма причина, поради която уелският тим да не може да си осигури място в Лига Европа без помощта на спечелена Купа на лигата.
Това не беше най-лесното лято за Лаудруп. Първата половина от трансферния прозорец беше белязана от скандал между неговия агент и шефовете му, който завърши с прогонването на споменатия агент. Имаше и напрежение между датчанина и Борда на директорите заради пасивността на трансферния пазар. Като се има предвид калибъра на отборите, които се завъртяха около Лаудруп не е учудващо, че шефовете на Суонзи развързаха кесията. „Да, имаше клубове, някои при това големи, които ме искаха", призна Лаудруп по време на турнето в Холандия.
„Никога обаче не се стигна до нищо повече от този интерес. Както съм казвал многократно, моето желание е да бъда в Суонзи", твърд е Лаудруп.
Привлечените в тима нови играчи със сигурност оправдаха гласуваното им доверие срещу Малмьо. Рекордната покупка Вилфред Бони изглеждаше малко тромав на пръв поглед, но с течение на мача увереността му нарастваше, вкара два гола и направи още един. Джонджо Шелви, направил ужасни мачове за националния тим на Англия до 21 години през лятото, бе отличен. В защита Жорди Амат спечели феновете още в 15-а минута, когато сложи край на една от редките атаки на шведите с безкомпромисен шпагат в краката на Магнус Ериксон. Резервата Алехандро Посуело вкара четвъртия гол за краткото си време на терена, а Хосе Каняс комфортно се справяше с владеенето на топката. Докато другите клубове следват тенденцията да купуват най-актуалните играчи, уелският клуб се придвижваше през дивизиите на английския футбол, вземайки най-подходящите мениджъри. Роберто Мартинес, Пауло Соуса, Брендан Роджърс и Лаудруп бяха избрани не защото са звездите на месеца, а защото могат да се адаптират и надграждат върху вече построеното от предшественика им. Именно тази приемственост помогна на датския специалист, но в същото време той успя да остави свой собствен отпечатък върху тима.
Суонзи е много по-безпощаден тим, отколкото при Роджърс. Лаудруп лесно можеше да вземе решение да си тръгне, но предпочете да не го прави, а да бъде част от това специално нещо, което се случва в Суонзи.
Суонзи играе великолепен футбол, а събраните играчи изглежда нямат нищо против да научат нови трикове. Този отбор не е играчка или прищявка на някой чуждестранен собственик, това е проект за ценители. Може да твърдите, че съперникът бе „само" Малмьо, но това би било глупаво и неуважително. Шведите бяха свежи и целенасочени, те са по средата на сезона в местното първенство и бяха с приповдигнато самочувствие след разгрома със 7:0 над Хибърниън преди седмица. Може да твърдите, че е твърде рано за вълнение, имайки предвид, че на Суонзи предстои изтощителна програма, с каквато Нюкасъл не успя да се справи през миналия сезон. Това би било справедливо, но само наполовина. В Суонзи са наясно, че всичко различно от борба за оцеляване, ще се приеме като успешен сезон за тима. Те ще знаят, че класиране в горната половина на таблицата ще бъде успех. Преди всичко знаят, че разликата между 8-ия и 16-я през миналия сезон беше само осем точки. Няма причина, поради която уелският тим да не може да си осигури място в Лига Европа без помощта на спечелена Купа на лигата.
Това не беше най-лесното лято за Лаудруп. Първата половина от трансферния прозорец беше белязана от скандал между неговия агент и шефовете му, който завърши с прогонването на споменатия агент. Имаше и напрежение между датчанина и Борда на директорите заради пасивността на трансферния пазар. Като се има предвид калибъра на отборите, които се завъртяха около Лаудруп не е учудващо, че шефовете на Суонзи развързаха кесията. „Да, имаше клубове, някои при това големи, които ме искаха", призна Лаудруп по време на турнето в Холандия.
„Никога обаче не се стигна до нищо повече от този интерес. Както съм казвал многократно, моето желание е да бъда в Суонзи", твърд е Лаудруп.
Привлечените в тима нови играчи със сигурност оправдаха гласуваното им доверие срещу Малмьо. Рекордната покупка Вилфред Бони изглеждаше малко тромав на пръв поглед, но с течение на мача увереността му нарастваше, вкара два гола и направи още един. Джонджо Шелви, направил ужасни мачове за националния тим на Англия до 21 години през лятото, бе отличен. В защита Жорди Амат спечели феновете още в 15-а минута, когато сложи край на една от редките атаки на шведите с безкомпромисен шпагат в краката на Магнус Ериксон. Резервата Алехандро Посуело вкара четвъртия гол за краткото си време на терена, а Хосе Каняс комфортно се справяше с владеенето на топката. Докато другите клубове следват тенденцията да купуват най-актуалните играчи, уелският клуб се придвижваше през дивизиите на английския футбол, вземайки най-подходящите мениджъри. Роберто Мартинес, Пауло Соуса, Брендан Роджърс и Лаудруп бяха избрани не защото са звездите на месеца, а защото могат да се адаптират и надграждат върху вече построеното от предшественика им. Именно тази приемственост помогна на датския специалист, но в същото време той успя да остави свой собствен отпечатък върху тима.
Суонзи е много по-безпощаден тим, отколкото при Роджърс. Лаудруп лесно можеше да вземе решение да си тръгне, но предпочете да не го прави, а да бъде част от това специално нещо, което се случва в Суонзи.
Йън Макинтош, ESPN