Владо Стоянов: Шансовете за титлата са 70:30 за Лудогорец

- Не е тайна, че Лудогорец има ин­терес към мен от миналата зима. Още тогава говорихме с г-н Петев и треньора на вратарите Тодор По­пов. Те имаха огромно желание да дойда в клуба. Тогава обаче двата клуба не успяха да се договорят. Аз съ­що исках да се осъществи транс­ферът, за да може евентуално да по­могна на отбора по пътя към титла­та и после към атаката на Европа. През лятото ситуацията отново бе­ше същата. Просто шефовете на Шериф не пожелаха да ме пуснат и тогава. Аз отдавна се бях разбрал с Лудогорец. Радвам се, че най-накрая този трансфер се осъществи. Камък ми падна от сърцето като разбрах, че най-после ще мога да играя в Лудогорец.

Какво те убеди да предпочетеш офертата на Лудогорец спрямо те­зи на клубове от Русия и Турция и дори Ботев Пловдив?

- Разбира се, че високите цели, кои­то има отборът. Тъй като аз съм на 25 години и искам да се развивам и да играя футбол на високо ниво. Мисля, че в момента Лудогорец е може би най-добрият тим в България. Той предоставя перфектни условия за подготовка, организацията е на мно­го високо ниво и футболистите са доста класни. Всички тези компонен­ти дават голям шанс да пробием в Шампионската лига или Лига Европа.

Какво мислиш за конкуренцията на вратарския пост? Би ли взел съ­вет от Голубович или Чворович?

- Никога не съм се притеснявал от конкуренцията. Добре е да я има, за­щото аз искам да вдигам нивото си, а не да тъпча на едно място. Проб­лемът в Шериф беше точно от та­кова естество. Затова не прогреси­рах. Сега с наличието на Голубович и Чворович смятам, че ще се наложи да се изпотя доста, за да заслужа титу­лярно място. Ако Урош тръгне да ми дава съвети, ще ги приема. Винаги има какво да се научиш особено от по-възрастен вратар. Той има доста мачове както в България, така и в Ев­ропа. Така че винаги бих го послушал. Дори ако имам проблеми, сам ще се обърна към него.

Каква е разликата между футбо­ла в Молдова и този тук? Според много специалисти сме ударили дъ­ното...

- Ако го сравняваме като ниво, молдовското първенство е доста по-слабо от българското. Там има ня­колко по-добри отбори - Шериф, Зимбру и още един, два. Всички оста­нали са на ниво Б група. Разликата е, че там всички тимове играят атаку­ващ и директен футбол. Много се тича, което е различно от тук. Не се залага на тактиката. Освен Шериф другите го карат на юруш. Така да се каже, хал хабер си нямат от това по­нятие. Просто ние сме на светлинни години от техния футбол.

Казваш, че молдовското първен­ство е по-слабо, защо тогава въоб­ще пожела да играеш там?

- Леонид Кучук ме убеди да подпи­ша с клуба тогава. Все пак бях по-млад. Този треньор обаче се смени. В момента той води Кубан Краснодар и Ивелин Попов. Сменихме доста нас­тавници в Шериф. Сега накрая ни во­деше Стойкица. Никога не съм имал проблеми с някого от тях. Просто го­ворих с директорите и им обясних, че искам да напусна. Самият Стойки­ца настояваше да преподпиша и да остана. Но му казах, че желая да иг­рая на по-високо ниво. Заради това в последния месец в клуба аз не играх, тъй като той виждаше, че главата ми въобще не е на място Имах нужда от ново предизвика­телство. Исках да отида да се дока­жа на друго място.

Кой е най-паметният момент от престоя ти в Шериф?

- Много хубав спомен е мачът с Ди­намо Загреб (сезон 2010/11), в който ги отстранихме за Шампионската лига, а после влязохме в групите на Лига Европа. Тогава спасих три дузпи, а освен това хърватите удариха и една греда. Но за мен дузпите са ловджийска работа. Този двубой е ос­танал най-ярко в съзнанието ми. Друг такъв е този срещу Динамо Киев, в който по онова време играеха Шевченко, Милевски и Ярмоленко. Срещу Базел например виждах, че няма накъде вече, виждах, че ще бъде 100% гол и умишлено направих дузпа. Затова рискувах и за моя радост улових нака­зателния удар на Щокер.

Кой те привлече в Нефтохимик и как ти повлия работата с Димитър Димитров в Черноморец?

- В Нефтохимик ме взе Еролин Кючуков, който бе треньор на врата­рите. Впоследствие минах в Черно­морец. Заради Херо най-вече продъл­жих. Той много ми помогна да усъвър­шенствам качествата си. Благода­рен съм на абсолютно всички трень­ори, с които съм работил. Спомням си една много интересна случка с Хе­ро. Бях на 18-19 години и ме пусна в една контрола. Тогава ми вкараха много лек гол от около 40 метра. За­ради което Херо ми зашлеви един зад врата,

за да ме накара да вляза в ритъм. Ви­наги съм бил на мнение, че той е един от най-добрите, ако не и най-добри­ят треньор у нас. С него обаче не съм работил много. Повече бях около Любомир Шейтанов, който бе треньор на вратарите. Той ми е като баща и е с основна заслуга сега да стигна до националния. Научих много от него.

Как ти се струва конкуренцията за титлата?

- Намираме се в много изгодна пози­ция. Но няма да бъде лесно. Напротив ще е доста по-трудно от предната година. Смятам, че миналия сезон от­борите не познаваха Лудогорец заради което с лекота се преодоляваха ня­кои съперници. В момента тимовете са наясно със стила на игра и не ни под­ценяват. С оглед програмата и класи­рането сме фаворити за титлата. Имаме реална възможност да го нап­равим. Левски има доста тежки мачо­ве, което е в наш плюс. Гостуват в Пловдив на Ботев, на Херо в Бургас, както и на Черно море. Шансовете ни за титлата са 70 на 30 за нас. В какво­то и състояние да е ЦСКА също не би­ва да бъде подценяван.

Притеснява ли те, че гостувате на Левски и ЦСКА в София?

- Винаги е трудно срещу двата гранда. Ние обаче не се плашим от никой. Смятам, че ако всичко е нор­мално, няма да имаме никакви проб­леми да ги бием.

В какво състояние се намира ба­зата на Шериф? В България има дос­та проблеми от такова естество.