Описание "Левски" се завръща на пазара на 17 Август. Нормално, първата корица е отредена за Наско Сираков. Ето какво споделя спортният директор в седмицата преди гостуването в Гоце Делчев.
- Господин Сираков, добре дошъл у дома! След пет години отново сте начело на любимия тим. Първото ви впечатление от ситуацията в клуба?
- Определено не съм доволен. В много аспекти, но най-вече като атмосфера. Досега винаги е имало симбиоза между публика и отбор. "Левски" винаги се е радвал на невероятна подкрепа у дома и навън. В момента тя липсва. Оправдавам хората, че са крайно разочаровани от резултатите в последните години, когато титлата все се изплъзва от ръцете ни. Особено равенството срещу "Славия" по толкова глупав и болезнен начин. И преди е имало лоши периоди, но поддръжката от трибуните е била многократно по-силна. Сега въобще я няма. Отдавам го на много фактори - напрегната обстановка в страната, тежкия живот, но не мога да приема отношението на част от публиката, която още от загрявката преди мача започва да освирква нашите футболисти. В момента разполагаме с тях, други нямаме. Трябва да сме по-търпеливи и да ги подкрепим в този тежък момент.
- Една титла и едно прилично представяне в Лига Европа. Това е активът ни, докато бяхте извън "Левски". Не е ли твърде малко, когато става въпрос за най-популярния клуб в страната?
- Имам мнение по въпроса, но не искам да се връщам назад, защото може да засегна много хора. Факт е обаче, че с всяка изминала година "Левски" вървеше надолу. Това говори за неправилен тренировъчен процес и сбъркана трансферна политика. "Левски" е рекордьор по картотекирани футболисти в Европа за последните пет години! Така не се гради боеспособен отбор.
- В какво не успяхте като изпълнителен шеф на "сините"?
- В интерес на истината постигнах много като ръководител в "Левски", но неминуемо допусках и грешки. Веднага се сещам за отпадането от "Тампере", когато отборът беше напълно готов, за да продължи напред. Връщайки се към спомените си, мисля, че хубавите моменти бяха много повече от неприятните. Преживях невероятни емоции благодарение на екипа, с който работех - треньори, футболисти...
- През 2002 година отборът беше доста силен, но не успя да попадне в Шампионската лига. Какво не достигна тогава, може би продажбата на Гонзо повлия?
- По принцип тогава не ни достигаше по един гол. Да, имахме ярки единици, но все още не бяхме изградили достатъчно класен отбор, който хората да го припознават като техния "Левски". Нещо, което постигнахме четири години по-късно.
- Каква беше разликата между двата състава?
- Тогава притежавахме безупречен колектив, образцово игрово поведение и затова отборът стигна толкова далеч. Може би ще има и други родни клубове, които ще влизат в групите на Шампионската лига, но достигането до четвъртфинал в престижен европейски турнир е равнозначно на успеха, който постигнахме на световното първенство в САЩ'94.
- Всички помним кошмара "Беверен". Вярвахте ли, че оттам ще започне писането на синята приказка, незабравимо четиво за милиони левскари?
- Гледах всяка тренировка на отбора, наблюдавах внимателно как Мъри Стоилов работи с футболистите и затова бе нормално да имам доверие в треньора и в методите му. Убеден бях, че рано или късно ще успеем. Беше тежка година и въпреки че играехме най-хубавия футбол, не спечелихме шампионата, като допуснахме нещастни загуби от ЦСКА и "Литекс", пропуснахме и две дузпи във Варна. Напрежението беше много голямо. След това направихме качествена подготовка и въпреки загубата от "Публикум" бях сигурен, че ще продължим напред. Последвалата победа с 3:0 някак отпусна душичките на футболистите и те заиграха много силно.
- Незабравими остават мачовете срещу "Оксер", "Динамо" и "Марсилия"... факлите на победата озаряваха "Герена", а феновете мечтаеха. Какво си мислехте в този момент?
- Че можем и повече! Вярвах, че имаме сили да излезем от групите, и точно така стана. Отстранихме още два съперника и в един момент дори си мислех, че можем да преодолеем даже германците от "Шалке 04". Този син отбор ни караше да мечтаем.