От началото на сезона Левски няма отбелязан гол с глава. Сините взеха здрав и висок централен нападател като Сьорд Арш, но въпреки това таранът не може и не може да се разпише с глава. Нещо повече - той с глава дори не се опитва да играе. Тогава какъв е смисълът Симеон Райков, Тони Калво или което и да е крило да се мъчат да центрират топката в наказателното поле? Какъв е смисълът да центрираш, когато нападателят ти е добър с глава колкото Константин Баждеков, например.
Головете на Гара Дембеле с глава се брояха на пръсти, но въпреки това ги имаше. След всеки мач обаче става все по-ясно, че Арш и Дембеле не трябва дори да бъдат слагани в едно изречение, камо ли да бъдат сравнявани. Холандецът е висок, здрав и само толкова. Нито е бърз, нито е техничен, а май и голаджия не е.
На „Герена” винаги са имали централни нападатели, които са били безпощадни с глава. Най-пресни са примерите с настоящия мениджър на клуба Георги Иванов, но в това число можем спокойно да включим и Георги Чиликов, та дори и Еньо Кръстовчев. Синьото ръководство трябва да търси нов нападател на всяка цена. Не само защото Арш е слаб - нещата са по-страшни - той няма конкуренция, защото е единственият син нападател.
Въпреки че в играта с глава Левски е кръгла нула, не така стоят нещата при ударите от разстояние. Сините цели шест пъти се разписваха с удари от Халите. Три гола са на сметката на бомбаджията Владимир Гаджев, който скъса мрежите на Ботев Враца, Литекс и Лудогорец. По един отдалеч бутнаха Симеон Райков, Дарко Тасевски и Иван Цветков.
Локомотив София пък вкарва голове, но се вижда, че и лесно допуска. Това е един от основните проблеми на „червено-черните” през този сезон. Единствено в мача срешу Черно море от последния кръг „жепейците” не вкараха, но за радост на наставника Диян Петков този път и не се пропукаха в отбрана.
От статистиката забелязваме, че всичките 12 гола на Локото са близо до вратата на противника - в наказателното поле. При сините се забелязва точно обратното - по-голямата част от попаденията са от дистанция. Освен това Локомотив главно разчита на центрирания от игра и статични положения. Три от головете на тима са с глава от статични ситуации. Централният нападател и основен голмайстор на Локо София Преслав Йорданов има на сметката си три гола, като всичките са вкарани от малкото наказателно поле на противниковата врата.
Това показва, че „железничарите” с повече комбинации се опитват да стигнат колкото се може по-близо до противниковия вратар и така да вкарват головете си. Слабата страна на столичното Локо са изстрелите от разстояние. Вижда се в някои от мачовете отделни футболисти да си позволяват да обстрелват от дистанция, но успех засега няма. Затова и Диян Петков налага стил на игра, в който се набляга на успоредни на голлинията пасове от крилата или подавания през центъра, които да изведат нападателя очи в очи срещу вратаря.
