Цветан Йончев е сред най-популярните футболисти, носили фланелката на Лудогорец в близкото минало. Бившият футболист и треньор на ЦСКА игра за „орлите“ през пролетта на 1990 година, когато отборът се подвизаваше в „Б“ група.
В момента той живее в Чикаго, където има собствен бизнес и се занимава с футбол на аматьорско ниво. Ето какво си спомня бившият халф за престоя си в Разград. Йончев коментира и новия Лудогорец, който взе седем трофея за три години и е на път на връх 70-годишния си юбилей да спечели четвърта поредна титла.
- Г-н Йончев, следите ли детайлно представянето на Лудогрец от Чикаго?
- Доколкото мога, да. Следя отбора в Интернет. Когато имам възможност гледам мачове. Общо взето имам представа какво е състоянието на тима в момента. Чикаго е осем часа назад и по тази причина понякога ми е трудно да гледам мачовете в първенството и евротурнирите.
- Какви са спомените ви от периода, в който носехте зелената фланелка?
- Да ви кажа честно имам много добри спомени от онзи Лудогорец и Разград. Но времената през 1990 г. бяха размирни. Беше точно след 10 ноември, 1989 г. Безпаричието ни пречеше. Имаше безвластие в държавата. Трудно се правеше футбол и спорт въобще. Но хората в региона са свестни. Спомням си, че се борихме да не изпаднем. Направихме силен пролетен сезон, но заради загубата на много точки през есента в крайна сметка изпаднахме.
- Какъв футбол се играеше в „Б“ група по ваше време?
- Играеше се много приличен футбол. Разбира се, амбициите на играчите не бяха такива като в „А“ група. Имаше също така голям интерес към мачовете. Тогава в „Б“ група ходеха повече хора в сравнение с някои дербита в „А“ група сега. Не случайно тимове от втория и третия ешалон през 80-те години биеха водещите клубове от елита.
- Кой е най-силният ви мач с екипа на Лудогорец?
- Беше доста отдавна. Минаха 25 години оттогава. Трудно ми е да отлича един мач, но помня двубоите със Спартак Плевен, който беше фаворит за влизане в „А“ група. Бихме ги с 3:1 в Разград. Представихме се страхотно.
- Какво ви накара да дойдете в Разград през 1990 г. след престоя в Славия?
- Бях свободен, нямах отбор. Времената, както казах, бяха трудни и трябваше да играя някъде. Никола Ковачев – Тулата щеше да става треньор на Лудогорец. Попита ме мога ли да дойда и да му помогна. Казах му, че няма проблем. Впоследствие обаче Иван Зафиров стана треньор. Но и той ме покани. Аз се познавам с него и си имахме голямо доверие. Приех да стана играч на Лудогорец.
- Вярвал ли сте, че бившият ви тим ще спечели седем купи за три години и ще направи пробив в Лига Европа и Шампионската лига?
- Ако трябва да съм честен, не съм го очаквал. Като знам какво е състоянието на нещата в България и състоянието на ЦСКА и Левски през последните години, очаквах Лудогорец да е водещ отбор. Но той надмина очакванията за моя радост и за радост на много от българските фенове.
- Колко популярен е Лудогорец в САЩ след мачовете срещу Стяуа, Ливърпул и Реал Мадрид?
- Българите в САЩ знаят какво е Лудогорец. Но иначе България е абсолютно непозната дестинация за американеца. Футболът все още не е популярен в САЩ. Само големите клубове с големите звезди са известни тук. Но има и друго. В Америка не можеш да станеш известен само с резултати. Трябва сериозна реклама.
- Какво още може да постигне сегашният Лудогорец?
- Лудогорец може да играе отново в групите на Шампионската лига. Ще е много трудно влизането, но не казвам, че е невъзможно. Проблем за Лудогорец е средата на българския футбол. Липсата на конкуренция дърпа отбора надолу. Това е пагубно за всеки развиващ се тим.
- С какво се занимавате в момента?
- Имам две пицарии в Чикаго. С тях се занимавам основно. Като хоби работя с един аматьорски тим – Миньор Чикаго. Той играе в полупрофесионалната лига .Обичам да гледам мачове от Шампионската лига и се радвам на живота всеки ден.
- Възнамерявате ли да се върнете в България?
- За почивка за 1-2 седмици – да. Но да се върна да живея България, едва ли. Нямам такива планове и намерения засега. Но хората са казали - никога не казвай никога.
- Какво ще пожелаете на Лудогорец и неговите фенове в навечерието на 70-годишния юбилей?
- Това, което мога да им пожелая е клубът да просъществува като сила и организация още дълго време. Има доста клубове, които бързо изгряха и бързо залязоха. Дано Лудогорец продължи в същия дух напред. Да са живи и здрави всички в клуба и нека продължават да радват феновете.
