Още от влизането си в елита Лудогорец неотлъчно следва един модел на развитие. Модел, който нямаше нужда от много време, за да започне да дава и реални резултати. В първия си сезон при майсторите разградчани взеха требъл, а на четвъртата година вече бяха в групите на Шампионската лига. Невероятно! Тук изниква логичният въпрос "Как"? Отговорът е простичък. Още в началото в Разград си направиха сметка, че на настоящия български пазар няма нужната класа. Играчите, които стават, пък са с нисък лимит, който се изразява горе-долу в достигането на трети кръг в европейските турнири или най-много до плейофите. Оттам нататък трябва нещо друго, по-различно, от по-висока категория, което в България няма как да се намери. А ако искаш постоянно да качваш нивото, трябва да имаш перфектно изградена скаутска мрежа, която във всеки един момент да може да извади на масата 4-5 класни чужденци за всеки пост. Не бива да ни изненадва, че в момента в първия отбор на Лудогорец на щат са цели 22-ма легионери, включително и треньорите. Това е рекорд за разградчани. Досега в друг български клуб не е имало толкова чужденци на щат. Но и затова останалите отпадат рано-рано в Европа.
Хайде да не се залъгваме, че може да се влезе в Шампионската лига с 11 българи. Да, би било някак си доста патриотично, но за да си сред най-добрите 32 в Европа или имаш класа, или просто не си там. Случайно попаднали в най-комерсиалния турнир няма. Друг е въпросът и ако стигнеш дотам, какво ще търсиш - само престиж, да се отъркаш в големите или точки и борба за излизане от групата. В Лудогорец явно отдавна са се прицелили във второто. Поне това говори трансферната политика на тима. През първата година бяха взети доста чужденци, но само Гулдан, Барт и Марселиньо се оказаха от висока класа, докато другите бяха по-скоро временни решения. След това дойдоха Кайсара, Моци и Мисиджан - хора, които веднага вдигнаха нивото и така се стигна до днес, кога то Лудогорец е изграден почти изцяло от иностранци и изглежда, че Времето на българите е отминало, а школата е млада, за да дава готова продукция за първия тим. Очертава се през новия сезон в титулярния състав да има едва двама нашенци - Владо Стоянов и Дяков.
На треньорския пост също бе направена смяна на ДНК-то. В първите четири сезона на пейката седеше българин Петев, Стоев, Дерменджиев. А сега дойде времето и за следващата крачка с назначението на португалеца Бруно Рибейро. Това показва, че колкото повече растат амбициите, толкова нараства и бройката на чужденците в Разград. Така съвсем скоро може да се окаже, че името Интернационал би прилягало далеч по-добре на Лудогорец, тъй като от българското може да не остане и следа.
Иво Бързаков, вестник "Тема спорт"