Какво е оставил Георги Иванов като наследство в Левски, е друга тема. Въпросът е какво заварва той в Черно море, дали се връща в добър момент, каква цел си е поставил и с цената на какво може да я изпълни. Няма спор обаче, че този клуб е съвсем по мярка на Гонзо и до доказване на противното "Тича" е таванът на неговите възможности като треньор. Ясно е, че в Черно море той ще бъде и нескрит спортен директор, въпреки че там официално такъв пост няма, а и видно е, не е необходим.
Във Варна камъкът Гонзо ще тежи на мястото си, защото няма да има нито вътрещни, нито външни врагове. Тези фенове на моряците, у които раздялата с Никола Спасов остави горчив послевкус, вероятно още се чудят защо Адмирала си тръгна няколко дни след като е преподписал и дали Георги Иванов отрано си е постилал килимчето към Варна. А истината може би се крие в това, че през пролетния полусезон Черно море видимо не се справяше, записвайки лоша серия без победи и което е по-лошото - Спасов като че ли нямаше повече сили да инжектира свежест в иначе напористия отбор.
И да приключим със сравненията - на "Герена" Георги Иванов така и не намери смелост да обяви конкретна отправна точка, която в случая може да е само една-единствена. Ще обиграваме, ще надграждаме, ама евро-турнирите еди-какво си, ама касата беше празна и трябваше да платим лиценза. И всичко това умножено по 1300.
Във Варна още в първия ден Гонзо пое дълбоко въздух, изпълвайки гръдния си кош, и отсече, че Черно море трябва в края на редовния следващ сезон да попадне в първата 6-ица. Разликата в смелостта на прогнозите и на поставените цели е, че на "Тича" от години е ясно какви са параметрите на бюджета. Георги Иванов е наясно, че финансовият обем не е на топниво, но пък няма случай, в който директор на клуба да се чуди как да плати тока на стадиона, нито пък се бавят заплати на футболисти и служители. На Гонзо тази спокойна обстановка му импонира идеално. Липсата на синьото напрежение със сигурност ще освежи главата му и той ще може да разгърне треньорския си потенциал. При него Черно море играеше приятен футбол и излизаше от приетите норми на силовия футбол. Това се харесваше на публиката, която не одобри напускането му по посока потъващия кораб на Левски. Е, две години по-късно Гонзо се връща, за да поправи грешката си. Да, напускането му на Черно беше огромна грешка. Тогава той не се усети, че е извикан да изиграе ролята на последна спасителна сламка на Тодор Батков, а след това широкият му гръб бе използван и от Иво Тонев. Във Варна такива интриги няма. Както се казва, там той ще мисли само за футбол. И след две години пак ще открие стадион, но този път цял и с козирка.
На Черно море Гонзо им бе необходим точно сега, за да постави основите на нов отбор, който за края на строежа на стадион "Варна" да бъде готов да играе в Лига Европа. А на Гонзо точно сега му бе необходим Черно море. Амбициозните хора като него трябва непрекъснато да бъдат в играта, която изпитва все по-силен недостиг от личности.
Желю Станков, Тема Спорт