Името му в превод означава светлокафяв жребец. Иначе всички му викат Пантерата и идва от страната на нефта, латиносапунките и Уго Чавес - Венесуела. Това е достатъчно, за да предизвика интерес новото попълнение в атаката на Черно море Хермес Паломино.
Откакто е във Варна обаче, той убеждава, че освен екзотика в него има и много футбол. Хермес прави фурор в летните контроли на моряците и е на път да се превърне в едно от откритията в родния ни футбол. Досега Пантерата има на сметката си 3 гола и една асистенция, но този актив бледнее пред желанието, с което се раздава по терена. Не спира да бяга нито за миг, бори се, надиграва се, подава и шутира с хъс, който буквално изумява. И то в приятелски мачове.
Ако трябва да опишем Паломино с три думи, той е скромен, амбициозен и изключително набожен. Освен футбола другите му страсти са баскетболът и салсата, а голямата му любов е приятелката му Луисана. Мечтата му е да пробие в европейския футбол и според него България и в частност Черно море са идеални дестинации за постигането й. „Ръководството на клуба ме е наблюдавало дълго време, чакали са да покажа най-доброто от себе си в Арагуа, за да се убедят в качествата ми. Слава Богу това се случи и аз вече съм в Европа. Сега вече всичко зависи от мен. Обичам да правя нещата правилно, ще гледам да не объркам нещо. С помощта на Господ вярвам, че ще се справя. Бог ми е водач", споделя Пантерата. Последното изречение обича често да го повтаря.
Досега е играл единствено за клубове в родината си, като едва за втори път в живота си изобщо напуска пределите на Венесуела. Любопитното е, че първата чужда страна, която посещава, отново е в Източна Европа. През миналото лято със своя Арагуа е на тренировъчен лагер в Беларус. Иначе професионалната му кариера започва в Трухиланос през 2007 г., когато е на 19 години. Следват два сезона на противоречиви изяви, в които сменя екипите на три клуба - Карабобо, Гуарос де Лара и Минервен, преди да се установи в Арагуа. Първите му месеци в отбора от град Маракай обаче също не са никак леки, макар началото да е повече от обещаващо.
Дебютира с победен гол срещу Реал Еспор в края на 2009 г., а в следващия кръг на местната Примера дивисион вкарва два срещу Атлетико Ел Вия, превръщайки се в любимец на местните фенове. Но не задълго. След страхотния старт за Паломино следват 8 мъчителни месеца на голова суша, в които е съсипван от критики от темпераментните латиноамериканци.
„Хермес играеше с голямо желание, действаше навсякъде, често асистираше и винаги допринасяше за успеха на своя отбор. Липсваше му обаче най-важното за един нападател - головете, и затова бе атакуван от фенове и специалисти. Той обаче издържа на натиска", обяснява венесуелският журналист Хенри Санчес Джордан.
В този тежък за Паломино период привържениците настояват да бъде закотвен на пейката и дори изгонен от отбора, но не така мисли аржентинският треньор на Арагуа Анхел Кавалери. Той не спира да вярва в своя централен нападател и излиза прав. През октомври миналата година серията без попадение на Паломино най-после е прекъсната. Той започва да вкарва гол след гол, не пропуска мач, в който да не се разпише, а Арагуа се изкачва до шестото място в Апертура. „До края на живота си ще бъда благодарен на професор Кавалери. Съветите, които ми даде, ми помогнаха да стана по-добър футбо- лист", споделя Пантерата.
Головете и играта му за Арагуа убедиха Стефан Генов да го вземе в Черно море. Наставникът на моряците дълго избираше човека, който да реши проблемите на тима в атака. „Има качества, сходни с тези на Гара Дембеле", категоричен е пловдивският специалист. Дали е бил прав, предстои да разберем. Генов обаче през зимата доказа, че добре подбира чуждестранните си попълнения. Именно той посочи Самуел Камазола да замени продадения в Левски Даниел Димов и впоследствие привличането на бразилеца се оказа трансферен удар. Сега на „Тича" чакат това да се случи и с Паломино.