Софийска утрин с малко дъжд и много коли. Представете си едно от кръстовищата на града в някой от крайните квартали. Три отделни лъча се събират в един, по който определен брой хора, измерени в хиляди всяка сутрин тръгват към центъра, работното си място или каквото им предстои за деня. Няма голямо значение в коя част на столицата се развива действието. Седя зад волана на автомобила си и гледам светофара. Червено, жълто, зелено. После пак - червено, жълто, зелено. Ритмично колоната мърда напред. Ако е с един метър, викам "айде тръгнахме". Започвам да си мисля, че има катастрофа. След минута или две вече съм абсолютно убеден, че е голяма. Какво правим сега? Чакай да видим. След малко пък ми се струва, че все пак не е нищо особено и можем да продължим. Може леко да заобиколим, ако се налага, нали!
Обаче, приближавайки се точно до кръстовището, установявам, че всичко се прави обратно на нормалното. Когато е зелено, колите не помръдват, защото естественият им път е запушен от онези, които са навлезли вече в кръстовището, когато на тях им е бил редът и не са могли да се изтеглят. Това могат да го направят едва когато вече е станало червено. Правещите десен завой са облагодетелствани естествено и изобщо не се съобразяват със светофара. Другите са принудени да правят нарушение, влизайки в кръстовището на зелено и спирайки в средата, защото иначе просто няма да минат никога.
И така бавно се получава обратният ефект на светофара. Всъщност тези три светлини вече имат някакво абстрактно значение. Те си светят просто ей така, колкото да се каже, че ги има. Ние си мислим, че всъщност всичко е наред, защото се движим и съответно постигаме крайната си цел - отиваме, където сме тръгнали. Нищо че всичко е наопаки и правим нещата грешно. Обаче на кого му пука от тази работа? Ние нали си вървим напред.
Позната картинка за всеки шофьор в София. Вече две седмици търся някакъв отговор на въпроса как точно да се обясни всичко, което става в националния отбор по футбол. Ако човек започне да обяснява в детайли всичко, има два варианта - или да не ми стигне един вестник, или да не стане нищо ясно. А изобщо не бива да се подминава вероятност- та да се случи всъщност трети вариант - хем да е дълго, хем нищо да не се разбира. И това мое ежедневно преживяване на един столичен светофар ми показа какво точно става с националния отбор.
Имахме усещане за катастрофа. В Кипър, нямам идея дали я помните. Въпреки че трябва, щото боят си беше сериозен. После се оказа, че не е нищо особено. Катастрофата всъщност не я е имало, защото не зависи от нас, станала е по друго време и при други хора. Малко само ще отклоним волана и ще я заобиколим. Важното е, че знаем защо се е случило. В България намериш ли обяснение на един проблем, все едно си го решил. Щом знаеш защо се е получил, значи той вече не съществува. Ако се появи на другия ден, значи пак се връщаме на обяснението. И готово. А дали ще се повтори пак, изобщо не ме интересува. Абе, аз нали ви казах защо става така. Футболистите ни толкова си могат. Сега какъв е смисълът да ме карате и да правя така, че да не се случва пак. Това е съвсем друго. Аз съм ви казал причините, оправяйте се! Защо се повтаряме и говорим за едно и също нещо.
После проблемите в Англия очевидно се дължаха на обратното им движение. Ето го обяснението. Явно играят футбола по някакъв друг начин, в който са важни головете. Идиоти! При нас е различно, важно е да сме се представили достойно. Обаче нещо все пак трябва да се направи, нали! Тогава е ясно - сменяме треньора. Сега има една раклама за таблетки с облекчаващи болката хапчета. В нея точно това се и казва - ще сменим името, за да се отличаваме. Ето, като нямаме идея какво да се направи във футбола, сменяме треньора. Дойде Матеус и веднага светна зелено. Сега вървим напред, придвижваме се, дори печелим мачове. Първо 1:0, после 2:0, друг път и повече. Германският селекционер дори много щял да пътува, за което са му осигурени билети за цяла Европа. Добре, че във въздуха няма кръстовища и задръствания. Е, има, но са от друг вид и ги конт- ролират повече хора.
Преди началото на тези квалификации бяхме далеч преди светофара. Там можеше да помислим как да се подредим, кое платно да изберем, с кой треньор да започнем, какъв завой да направим. В софийското движение обаче, преди да стигнеш точно до кръстовището, няма смисъл да се мисли. Поради което и националният отбор просто се подреди някак си и почна да се движи. Първа, втора, спирачка, съединител. Почиваме. Поглеждаме радиото, абе, тука нещо песните не са наред, дай друга! Ей, тази девойка страшно пее, бе. Идеална е. Барабаним си по кормилото. Обаче стигаме до задръстването и трябва да направим завой към нов път. Сменяме наставника набързо, влизаме на червено в кръстовището, бием Уелс някак и продължаваме. Казваме си "Страхотно решение намерих на това кръстовище! Невероятни сме! Един приятел ми каза, че по-добър завой не съм правил никога!". Дали е добър или лош треньорът, ще мислим после, важното е да се движим, печелим метри. Пък и той нали е специалист и му се плаща, значи сам трябва да покаже дали става или не. Ако ли не. имаме изход. Нали вече казахме, че ако нещата не се сгиковат, след година може да се променят. Точно така! Ако по това кръстовище не е лесно да се мине, утре ще сменим курса. Ще заобиколим малко, обаче ще го измислим. Да не е само една улицата в квартала! Нека видим сега какво ще стане, пък после ще му мислим за утре. Дотогава има 24 часа. Виж какво направи Матеус за 24 часа! Отборът ни от слаб стана силен. Футболистите ни от ниво "толкова си могат" вече са на равнище "имаме надежди за успех". Една маневра, и всичко е ОК. Ама аз го направих този завой. Хамилтън и Алонсо да дойдат тука да ги видя как ще се оправят.
Оставяме задръстването на това кръстовище зад гърба си и с облекчение казваме, че сме по-близо до целта. Пък и сме си осигурили малко спокойствие. Напрежението падна, движението се успокои, забравихме проблемите на този завой. Какво ме интересува дали сме го взели според правилата, или пак сме направили грешка, дето едва по-късно ще я осъзнаем! Нали се движим бе, ей, идиот, ти ли ще ми казваш как да карам, бе! Какво ще ми говориш за бъдещето! Ама младежките отбори били последни. Ще се оправят. Нали и те по същото кръстовище ще минат. Ами после. Ще сменим треньора, после едно дребно минаване на червено и нещата ще се отпушат.
Това е важното - да вървим напред. Забравяме миналото. Радиото как е? Става, нали! Тази песничка е идеална. На-на-на, аха, на-на-на! И така до края на света.
След 2 минути. Ей, какво пак стана! Може ли такова нещо, бе! Пак кръстовище. Ей, не ги оправиха тези пътища, бе! И пак сме се наредили грешно. Ако на предното не бяхме взели завоя по онзи начин, а по другия, малко по от външната страна, щяхме да сме в средното платно и сега всичко щеше да си е наред. Ама откъде да знаем! Можеше само с Матеус да го направим. Откъде да знаем, че онова решение ще има връзка със следващото кръстовище. Нали целта беше тогава просто да завием. А този светофар никаква работа не върши, същият е като онзи предния. Значи и решението ни ще е същото. Айде, мини, мини, бе ей! Мини на червено, после, ако трябва, една промяна ще направим и всичко е наред. Важно е да вървим напред. Пък как, защо и какво ще стане на следващото кръстовище с футбола ни, изобщо не ни интересува. Ще го оправим и него. Голяма работа! Само едно не разбирам. Добре де, и тук има светофари, и в чужбина има. Обаче онези светофари имат значение и всеки се построява така, че и след три кръстовища знае къде ще отиде. Само тук светлините нямат никакво значение по време на задръствания. Пък там си светят нормално. Ей, всичкият проблем е от светофарите!
Борислав Борисов, "Диема"
