Много индикации от последните мачове на Левски и Лудогорец сочат категорично към изключително занижената роля на треньорския фактор в двата клуба. Първо не е сериозно за отбори с големи претенции, и то за европейски успехи, да играят само по едно полувреме на мач, както го сториха съответно в Пловдив и Благоевград. И двата тима представляваха шокираща гледка, и то за цели 45 минути. Хайде, да са 5-10, да го отдадем на някакви временни неща, но цяло полувреме показва само едно -сериозни проблеми с класата. Проблеми, които не се прощават при европейските мачове, където, ако Лудогорец и Левски играят така, както го правеха през първото полувреме, ще отнесат тройки без гарнитура.
И двата тима страдат от един системен проблем и той се нарича несигурност при треньорите. За коя ли поредна година Левски се намира в резонната си пролетна криза. Това се случва при пореден треньор. Миналата година то доведе до отпадането от първата шестица. Преди това след мини пролетни кризи си тръгнаха Николай Костов, Илиан Илиев, Ясен Петров на практика бе разжалван през една по-далечна пролет. Все хора, които сега доказват, че не са чак толкова лоши специалисти, колкото ги изкараха на "Герена". Но за сметка на тях там като Матросов на амбразурата е увиснал вечният оптимист Георги Иванов, който постоянно намира сили да говори за приближаващото се синьо възраждане. Без да си дава явно сметка, че с такъв началник като него то е невъзможно. И сега той на думи уж подкрепя Стойчо Стоев, а на дела умуват с Иво Тонев коя да бъде следващата жертва. Всъщност истинската причина за нещата, които стават в Левски, е точно тандемът Тонев - Иванов. И ако нещо може да се промени, то е единият да си остане само назначен собственик, а другият вечна легенда. Друг е въпросът доколко е легенда, но хайде нейсе!
След само една победа от 4 пролетни мача за съжаление и Стойчо Стоев трябва да помисли за бъдещето си. Това все пак е Левски, а той като умен човек трябва да си дава добре сметка, че цялата досега свършена работа е поло-винчата. И да се замисли много сериозно защо треньори като Мъри и Херо се дърпаха да работят в Левски, при положение че цялата спортно-техническа власт е в ръцете на един безхаберник. Който една селекция като хората не може да направи. Какво толкова дават като класа на Левски Нар, Лукин, Менголо, Александров, Бурабия. И на тези ще им трябва време - дотолкова, че после да ги обявят за грешки на растежа. През есента мантрата беше "започнахме много късно, кой се е надявал, че ще бъдем първи". Какви ехидни усмивки само бяха тогава... Да, ама това първо място бе плод на кризата на Лудогореи, която всички знаехме, че ще премине. А сега Левски не е гарантиран и за второто място, че и за европейските турнири. Защото идват мачове със Славия и Берое, където нищо не е ясно. Този руснак Тарханов явно не е запознат с нашите обичаи и засега не пуска аванта на никого?!
След показаното в първите четири мача Стойчо Стоев и себе си вече не може да убеди, че върви по правилен път. Да подаваш и разиграваш топката си е чиста самоцел, ако не можеш едно положение за гол да изработиш. Какво значение има как се движат по терена, като смисълът на тази игра е да се сътвори нещо около вратата на противника. Да, вижда, се че има някаква концепция в играта, но тя отива нахалост, при положение че всичко приключва на 30 метра от противниковия вратар. Всеки от 4-те гола на Левски в 4-те мача от пролетта бе по-скоро плод на случайност, отколкото на смисленост в атака.
Лудогорец все още създава положения, но на базата единствено на индивидуална класа. Това, което всички запознати знаят, а незапознатите се досещат, е, че сегашният тим го кара на автопилот. Играчите направиха през есента два преврата срещу треньорите и си докараха такъв, който да им ходи по свирката. Така да се каже, наемната сила победи точно както в Октомврийската революция. С тази разлика, че тези в Разград получават колосални суми за разлика от руските мужици. И това им създава усещането, че са недосегаеми. В Разград се разиграва от година нещо, което стана в националния отбор на България през 1996-97. Играчите и тогава, и сега си искат техния треньор. Като тогавашният на България, и сегашният на Лудогорец поразително си приличат. Преди 5 години Лудогорец бе току-що изграден тим. Сега е отбор с тартори - Стоянов, който си върна отнетото титулярно място, Дяков, който отново се разигра след кризата при Рибейро и Ераносян, Моци, Минев и най-вече вездесъщият Марселиньо. Всъщност май следващият ход е точно Марселиньо, който вече превали 30-те години, да го направят играещ треньор с играещи помощници Дяков и Стоянов. Защото в Лудогорец и Мауриньо ще бъде бламиран от кликата на играчите.
Иронично е, но дори Краля Слънце трябва да се съобразява със своите подчинени. И той го прие поне засега, но какво ли ще стане при европейско фиаско. Защото тези същите тартори, които уволняват и сменят треньори като мръсни носни кърпи, хвърлени в кошчето за боклук, трябва да си дават сметка, че при "ново Ватерло-Милсами" ги очаква незабавно изгонване. И както им е много уютно сега, може да им стане и горещо през лятото. От тях се очаква европейски транш на стойност поне 10 милиона евро, а това няма как да се постигне с играта срещу Пирин през първото и Локомотив Пловдив през второто полувреме. И последните 25 минути с Левски. Защото тези слаби отбор-чета в България могат да ги бият на куц крак, но в Европа е съвсем различно. И ако постигнаха нещо там при реалните стойности, то дойде от работата на Ивайло Петев, продължена след това неотклонно от Стойчо Стоев. Много от тях щяха да са като тези в Левски, ако не бяха позиционирани и номерирани от Петев в неговата концепция за футбол.
Вече отиваме към средата на март, а пилците във футбола, както се знае добре, се броят наесен. Левски и Лудогорец, макар и с различни проблеми, не ги очаква нищо добро. И ако за Левски всичко може да мине в графата "пътят към светлото бъдеще", то в Лудогорец все още си дават сметка за какво бяха създадени и какво постигнаха. Петата предстояща титла им е последната грижа. А съвсем друга тема е как положителното явление спомогна българският футбол да отиде в най-неположител-ната крайност. Защото това, което гледаме, футбол ли е...
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
