Едно от най-красивите неща в испанския е, че е почти напълно фонетичен. Пишеш това, което чуваш. В тази страна не се допускат грешки при спелуване освен една: Б-тата и В-тата звучат еднакво, което е довело до погрешната им размяна. Някои думи вече са станали неразличими - например гласувам (votar) и скачам (botar).
Или пък Шави и Шаби. Шави и Шаби, Шаби и Шави. Шави Ернандес и Шаби Алонсо. Това са ключовите фигури в халфовите линии на своите отбори, както и в сърцето на епопеята от четири сцени. Сага, която вече донесе шампионската титлата на Барселона и Купата на краля на Реал Мадрид и чиято кулминация ще настъпи в следващите десетина дни.
"Неразличими" може би е твърде пресилено. Не само защото каталунският и баският произход на двамата улесняват хората с по-трениран слух в разграничаването - не толкова заради В-то и Б-то, а най-вече заради Ш-то, което в случая на Шави е "Ш", а на Шаби е "Ч".
Но също и заради различията в играта им: Шаби е височък, внушителен, позицията му е по-статична, по-дълбока; Шави дава последния пас. Той бе автор на най-много асистенции в испанската лига миналия сезон. Пасовете на Шаби пътуват по-дълго, тези на Шави - по-бързо.
Двамата се уважават страшно много. Целият шум и внимание към Кристиано Роналдо и Лео Меси може да ги направи най-важните актьори в предстоящата драма. Между тях цари такава хармония, че заедно успяват да връзват играта на националния тим на Испания.
Това са хората, които се изправят един срещу друг в средата на терена; те са натоварени с мисията да осигурят идентичност на своите отбори задачата им е не само да играят добре, но и да правят така, че и другите да играят добре.
Шави е идеологът на Барселона - ярък, неоспорим и интелигентен, той е човекът, на когото Пеп Гуардиола каза: "Не мога да си представя Барса без теб".
Шаби е сред малцината футболисти, способни да спорят на тема тактика с Жозе Мауринъо, да му противоречат и да предлагат други подходи, той е лидерът в съблекалнята на Реал Мадрид - умен, комуникативен, тих авторитет, който внася спокойствие в един отбор, играещ на свръхзвукова скорост. Това са "cerebros" на Реал и Барса: техните мозъци (от исп. - б.р.).
Истински футболни мъже, двамата са влюбени страстно в играта. Те боготворят емоциите, които футболът ражда, и освен съотборници, едновременно са и пътуващи фенове на испанския национален отбор. Колкото и различни да са клубовете им, колкото и диаметрални да са схващанията на Гуардиола и Моуриньо, колкото и крайни да са техните усещания през последната седмица, между двамата има неизбежна прилика.
Питайте хората, които са ги срещали. Когато Алмерия се изправи срещу Барса миналия сезон, треньорът Уго Санчес разпореди на един от своите да пази персонално Шави, пресичайки футбола на ката-лунците "в зародиш". Когато Алмерия завърши наравно с Реал през настоящата кампания, треньорът Хосе Луис Олтра бе обсебен от мисълта как да спре Шаби. "Трябва да сме сигурни, че Алонсо ще играе възможно най-малко с топката - каза Олтра. - Той е човекът, който дава смисъл в играта на Реал. Подава най-добрите дълги пасове, прави най-добрите асистенции и най-добре контролира мачовете. Това са истинските критерии в неговата игра."
Само двама футболисти на Реал са отнели повече топки от Алонсо, но това, което го прави наистина специален, са пасовете и контрола върху топката. Точно както и Шави.
Гуардиола дава почивка на Шави само когато е принуден. Моуриньо избягва да прави ротации този сезон, но в навечерието на големите мачове винаги гледа да съхрани най-напред Алонсо. Ако не броим загубата с 0:5 от Барселона през ноември, Реал падна само два пъти - от Осасуна и Хихон. Алонсо не започна нито един от двата мача. Той липсваше и срещу Лион миналата година, когато Реал бе изхвърлен от Шампионската лига. Чувството е добре познато на онези фенове на Ливърпул, свидетели на срива на тима след напускането на Алонсо.
"Оказа се, че Мадрид може без Кристиано Роналдо - написа един колумнист. - Но не и без Алонсо." Колкото до Шави - феновете на Барса и Испания ги облива студена пот при мисълта за неговото отказване. Тези два отбора играят така, както го правят, точно заради него.
Разказват, че всеки път, когато Алонсо се връщал в Ливърпул от лагер с Испания, е бил шокиран от видяното от Шави. "Той вероятно е футболистът с най-висока средна ефективност при пасовете в историята, ако сравняваме контрола, участието му и колко рядко губи топката.
Когато е в средата на урагана на Барса човек се чувства безсилен. Опитваш се да разбереш кога трябва да подложиш крак или да направиш друго, но те винаги се измъкват. Шави почти не губи. Аз съм щастливец, защото успях да се насладя на това в испанския национален отбор. Когато обаче съм с фланелката на Реал, го понасям върху мен. Всъщност тези моменти са най-лошите в целия ми живот като футболист", разказва Алонсо.
Тежко е да не можеш да се срещнеш с топката. Подобно на своя сънародник, Алонсо е човекът, който трябва да осигурява контрол. Докато Шави Ернандес е подал повече пъти, отколкото всеки друг в Испания, 2794 паса - с 400 повече от втория, Шаби Алонсо е пуснал 1558 паса (преди последния кръг). Това е повече от който и да е в Реал, но разликата пак е колосална.
Той е единственият играч на мадридчани в Топ 10 и само двама пред него не са от Барса: Верду от Еспаньол и Бруно от Виляреал. Затова не е изненада, че когато го питаха кой би откраднал от Мадрид за предстоящата серия класики, Шави отговори: "Шаби. Той най-добре би се пригодил към нашия стил. Талантът му е огромен, много бързо отиграва и е изключително интелигентен".
Миналата събота (и след това в сряда във финала за Купата на краля) вероятно сте забелязали: играта на Алонсо изглеждаше различна. Той риташе силно и надалече, рядко отиграваше с характерното внимание и на полувремето показателите му бяха стряскащи. Беше направил по-малко пасове от Виктор Валдес. След 90 минути и 1:1 на "Бернабеу" той бе подал едва 16 пъти. Шави, както винаги, бе пуснал над 100.
Това бе фактът, върху който акцентираха в Барселона с лека нотка на разочарование, сякаш Алонсо е доброто момче, попаднало от грешната страна на барикадата. В Реал обаче бяха затворили раната. Загубата с 0:5 през ноември се превърна в 1:1. А най-доброто предстоеше. 3 дни по-късно чувството се засили. Този път в Барса направо бяха бесни.
Взаимната симпатия като че ли бе погребана завинаги, двамата съотборници в националния бяха вкопчени в жестока битка по всички части на терена. Шави отново подаде невъзможен брой пъти: 135. Алонсо направи едва 35. Този път обаче нямаше значение: Реал Мадрид спечели Купата на краля и като че ли намери формулата, за да бие Барса и в Европа.
За Шаби тази нова формула означаваше персонална революция. Въпреки това се нагърби с нея и не подведе своите. Въпросът е дали това ще е ролята, която ще играе и в предстоящите два мача. Роля, в която Шаби не е като Шави.
Този път бе лесно да ги различим. Този, който държеше купата, бе Шаби Алонсо.