Уважаеми читателю, в близките няколко дни бяхме свидетели на голям цирк и голямо забавление. Вярно, представлението беше качествено и не беше кратко, че то в родния футбол представлението не спира. Даже и антракт няма. То не бяха Казанската афера, то не беше лиценза на ЦСКА, то не бяха Гари и Дембелета, пияници и манекени, не видяхме как мижавата футболна държавица Кипър разби „лъвовете” на България. Все „славни” истории за футбола на Република България, които остават като белег върху картата ни. Вярно – има и един Димитър Бербатов, с който всеки чужденец може да свърже славата на БГ футбола, и Стоичков, и другите от СП 94’, завършили своята кариера. Но все пак напоследък сме заляти от презадоволително количество циркове и представления, свързани с Царя на спортовете – всички ние виждаме как нещата не са наред, как решенията се взимат с лека ръка и отговорност не се поема от никого. Безспорно.
Е, днес ще си говорим (или аз ще пиша, а Вие ще четете) за това как да излезем от цялата тази простотия. Как да изчистим от мърсотията най-почитаната игра у нас или поне да се предпазим от следващите „представления”. Не, аз няма да предложа решение или изход от ситуацията, аз не съм компетентен колкото всеки втори, който срещнете на улицата. Защото е ясно, че всички читатели и запалянковци, всички телевизионни зрители и фенове знаят как да се оправят нещата. Не мога да измисля еднозначно и лесно решение, а съм сигурен, че и Вие не можете. Базите да се дадат на отборите, да се привлекат повече инвеститори, държавата да увеличи процента от бюджета, който се дава за спорт и т.н. и т.н. Предложения много – все пак българският футболен запалянко може да се оплаче от липса на хляб, но не може да се оплаче от липса на зрелища. Имаме си "Панем ет цирцензес" ( бел. авт. - Panem et circenses, древен Рим - хляб и зрелища). По времето на Колизеума в Рим това им е било нужно на хората – да имат за ядене и да има радост за душата. Е, битките по българските стадиони не са като тези, които са били на Колизеума, но битките около тях – те са достойни за филмиране и за писане на летописи.
.jpg)
Нямаме зрелище? Как да нямаме – само преди броени дни кметът на Каварна Цонко Цонев еднолично и твърдо реши – неговият отбор няма да играе с Левски мача си от 19 кръг. По-горе изброих няколко от най-интересните ни зрелища, няма да изпадам в подробности. Цонко взе такова решение заради конфликт с БФС, нещо повече – заради съдия, назначен за друг двубой. (Черно море – ЦСКА, рефер Ивайло Стоянов). И Цонко седна с Гонзо и поръча миди и бяло вино. Мач нямаше – казана дума, хвърлен камък, както обичат да казват българите. Не, че трябва да осъждаме постъпката на кмета – всеки трябва да си гледа интереса и да го отстоява твърдо и упорито. Но не трябва ли всички, свързани по някакъв начин с родния футбол (в това число и журналистите), да работят за доброто на този спорт? Според мен – трябва. Ако всички тръгнат да си гледат своето и да не им пука за общото първенството може направо да се спира (Йордан Лечков имаше подобна идея). Няма „А” група, няма „Б” група – всички в кюпа и аут. България остава без този вид игра. Представяте ли си? Не би било нормално нали (Ама е нормално да нямаме славен за нас спорт като вдигането на тежести, а? И да им конфискуват щангите?). Да, мисля, че се разбрахме, че не би било нормално да нямаме футбол. И друго – всички, които работят в тази сфера трябва да са морално и етично свързани с играта. Да искат тя да се развива и да бъдем конкурентноспособни (Не на Кипър, ами на Германия, Франция и Италия например). Всички знаят, че моралът не е от най-разпространената черта на днешния българин. Вместо да си помагаме, ние сами се спъваме и падаме в калта – заедно, а не един по един. Защото, Уважаеми родни грандове – Как ще си направите първенство, ако ги няма по-малките отбори? И как ще се развивате, ако нямате конкуренция? За това трябва да има и Левски и ЦСКА и Литекс (не само да ги има ами да са истински отбори - водачи), но и да има и Монтана, Миньор, Пирин, Калиакра. И всички.
Има и друго нещо, малко се отклоних от темата. Ами да – не мога да предложа решение как да се оправят нещата. Мога да подскажа, да предложа откъде да се започне – от администрацията. Няма държава или сектор или спорт в света, където всичко да е наред, ако няма читава администрация. Това всички го знаят - ще кажете Вие. Не е така. Не го знаят всички, а трябва да го разберат, да стават от леглото с тази мисъл и да си лягат с нея. Администрацията е рамката, по която нещата трябва да се движат. Преди по-малко от седмица министърът на спорта Свилен Нейков прати отговор на писмо на Георги Градев, в което беше написал, че БФС даже е спортна организация, а не било федерация. Че кой си е помислял, че дори нормативната уредба, която определя какво е БФС, е неподходяща за футболния съюз. Или БФС не е подходяща за нормативната уредба. Както и да е, важното е, че трябва да се тръгне от самото начало, същността на проблема. Трябва да се свърши изключително досадната работа законите да се направят както трябва, да са наред, без вратички, дупки, грешки и т.н. И чак тогава да се върви напред.
.jpg)
В последното издание на политическото предаване по БНТ „Панорама” (да, спортните журналисти гледат и такива неща) имаше изключително интересен репортаж за една испанска област – Екстремадура. Репортажът на Поли Златарева беше за една географска област, която е била на дъното, с висок ръст безработица. С постоянно намаляващо и емигриращо население, абе пълна скръб. Та, тази ни Екстремадура, която преди 25-26 години е била като видинска област (да ме извиняват жителите там, ама си е вярно), сега може да бъде достойно лице на Испания. Между другото Испания е отличника на Европейския съюз по усвояване на европейските фондове. С над 100% усвоени средства. Не може над 100% ли? Може, разбира се! Защото в ЕС има практика, когато фондовете на някоя държава са замразени, те да могат да се отпуснат на друга държава – само ако тя представи ясен, точен и добър план за усвояване и развитие. Е, така Испания взима чужди фондове и усвоява ли, усвоява. Имаше и интервю с експертът по еврофондовете Антонио Роса. Човек, който по мое мнение би бил златен за развитието на страната ни със своите знания и опит. Той има изключително Ноу-Хау в областта и точно той започна с думите, че е най-важно когато нещо е на дъното и трябва да се оправи – да се започне от администрацията. Има логика, нали? Е, Екстремадура не се слави със силен футбол, но в момента е от цветущите области в Испания и продължава да се развива. А българският футбол зависи от едни миди и бутилка бяло вино.
Репортажът за Екстремадура можете да видите тук!
Павел Ангелов, Novsport
