Едно 14-годишно момиче даде заявка за големия волейбол

 

За своята крехка възраст, когато много момичета правят началните си стъпки във волейбола, Гергана вече показва завидни умения в този спорт и печели доверието на треньори и специалисти. Дебютът й за националния отбор е в босненския град Баня Лука по време на Балканиадата за девойки старша възраст (родени след 1 януари 1991 г.), която завърши миналата неделя. Там българките останаха на седмо място, но трябва да се знае, че съставът ни беше с близо три години по-ниска средна възраст от съперниците.

 

 

Не всичко е розово обаче и с първото си участие за България идва и първото разочарование за младата волейболистка и научения урок, че предварителните сметки не винаги излизат.  "Подценихме съперничките си. Не се вслушахме в съветите и указанията на треньора Петър Дочев - казва Гергана. - След успеха в първия мач над Румъния, смятахме, че ще е по-лесно срещу Черна гора, който междувременно бе загубил от румънките. Помислихме си, ето момичета, ние сме в четворката, класирахме се! Обаче дойде мача с Черна гора, биха ни с 3:0 и от там дойдоха всичките ни проблеми", допълва Гери за първия си ценен опит. В дебютния си мач за България - срещу Румъния 3:2 - тя направи 24 точки. В следващите три - Черна гора (0:3), Босна и Херцеговина (0:3) и Македония (3:0) тя добави още 26 към своя актив и с 50 точки е втора по резултатност в отбора след Симона Димитрова (58 т.).

 

 

"БЕБЕТО НА ОТБОРА"
Въпреки разочарованието от неуспеха тя е изключително горда от факта, че е избрана при по-големите националки и е сред основните състезателки. Защото е положила много труд и усилия да си извоюва това място. "Щастлива съм за оказаното доверие от треньорското ръководство. Ще се стремя да го запазя". Не се впечатлява и не се сърди от критики и направени забележки от страна на по-големите съотборнички. Смята, че това е съвсем нормално и помага за по-доброто израстване като добра състезателка. Не позволява обаче на другите да я гледат пренебрежително. Заради 14-те й години галено я наричат "бебето" на отбора. Но само толкова! Завоювала си е вече тяхното уважение. И не само в националният отбор. Така е и в нейния клуб ЦСКА.

 

УСПЕХИТЕ
 През изминалия сезон Гери бе основна състезателка  в червената атака за две възрасти - момичета и девойки младша. Избират я и за капитан на отбора на "червените" до 15 години. Всички се вслушват в нейното мнение. Смята, че капитанската лента е голяма отговорност. И я носи с нужното достойнство.  "Щом си капитан, не можеш да се оплакваш в някой важен мач, че не ти върви. Трябва да даваш своя пример в игрището и да обединяваш отбора". Успоредно с това играе и при по-големите - девойки младша възраст. На републиканските първенства през този сезон Гери научава какво е триумф и разочарование. Изпитва огромно удовлетворение, като става шампионка на България с младшата възраст. При по-малките обаче нейният отбор остава на трето място. Естествено това я амбицира и догодина иска само златото, където играе. Тя е изключително мотивирана, което е много учудващо за нейната крехка възраст. В нито един момент не се е примирявала. Това проличава и в начина по който стартира спортната й дейност.

 

НАЧАЛОТО
Баща й, който е бивш боксьор, но прекратил рано кариерата си я насочва към спорта. Започва да тренира тенис, защото само този спорт се е развивал в нейното 49-то училище, което се намира в близост до стадиона на Левски "Георги Аспарухов". Впоследствие обаче треньорката й се премества и тенис заниманията  се прекратяват. В часовете по физическо възпитание тийнейджърката играе волейбол и много й харесва. Затова без да губи време тя сменя тениса с волейбол. Но на Герена по това време Левски Сиконко няма девическа школа. Подкрепяна от родителите си младото момиче отива в залата на ЦСКА. Там първа треньорка й става бившата националка Емилия Пашова. И така вече четири години, време, през което Гергана израства много в своето развитие. Само през този сезон тя е под ръководството на трима треньори - Теодора Господарска с момичетата, Наско Лазаров с младшата и Петър Дочев с националният отбор. За всички говори със с чувство на уважение, като се стреми да слуша и да изпълнява всичко на каквото я учат.

 

 

БЪДЕЩЕТО
Смята да се отдаде изцяло на волейбола и да тренира много упорито. Желае да е в основата на националният женски отбор и да извоюва много успехи за България. Вижда себе си като професионална състезателка. По тази причина и ученето остава малко на заден план. За да е неотлъчно на тренировки се записва в спортното училище на ЦСКА. В стила си на игра не иска да прилича или да подражава на никоя известен звезда. "Винаги съм казвала, че ще бъда себе си". Все пак като идол във волейбол определя "червената" волейболистка Добриана Рабаджиева, която е пример за успешна състезателка.

 

Гергана играе на два поста - посрещач - в ЦСКА си и диагонал - в държавният тим. По лесно е за нея на диагонал "защото всичко ти идва на готово и само се забива", но не отказва да развива способностите си и в поемането. "Като играеш посрещач, трябва много да мислиш и да бъдеш максимално съсредоточен. Но щом треньорите смятат, че мога, значи така трябва да бъде". Иска да е полезна и да даде всичко от себе си на игрището. Когато порасне първият си професионален договор извън България желае да подпише в Сърбия. Не в Италия, не във Франция, а именно в Сърбия. Смята, че западната ни съседка има много добра школа при жените. "Плавите" я впечатляват със своя професионализъм и успехите във волейбола и при двата пола.
"Надявам се един ден да стана много добра състезателка и да защитавам успешно страната си на международна сцена" пожелава си младата надежда на българския волейбол Гергана Димитрова.

bgvolleyball.com