„Определено не е честно. Това е същата стара история - те мислят само за пари. Не сме защитени. В Големия шлем наистина има много пари, но ние сме част от шоуто. Те работят за нас, а не ние за тях" - думите са на бившия номер едно в световния тенис Рафаел Надал и идват в знак на протест срещу шантавата схема във финалите на US Open и принудата да се играе при неподходящи условия.
Надал дори намекна за бойкот и демонстрира почти същата увереност, която показва на корта: „Имал съм стотици срещи. Моят опит ми казва, че единственият начин да се промени нещо не е да се говори. Понякога позицията трябва да бъде твърда...
Аз съм първият, който би излязъл да играе, но не и ако вали. Мога да кажа, че няма да изляза на корта”, Рафа избухна, когато за пореден път трябваше да започне на мокър корт и при ситен дъжд, да удари няколко сервиса и мачът да бъде прекъснат или отложен. Зад него се оказаха всичките му съперници на корта, сред които номер едно в света Новак Джокович, Анди Мъри и Анди Родик.
Единствен Роджър Федерер замълча и предпочете да коментира играта и резултатите си, но за сметка на това останалите бяха решителни, настоятелни и шумни. Даже стигнаха до срещи с главния съдия на турнира и сериозна дискусия за здравето на тенисистите при подобни условия и ползата от покрит корт на US Open.
Няма как съдиите и спортната общественост да не се заслушат в мнението на най-големите - ако тях ги няма, турнирите не са същите. Няма толкова фенове, няма толкова спонсори, няма толкова пари.
Както винаги, точно парите са ябълката на раздора. Организаторите печелят много от турнири като US Open и държат да изпълнят ангажиментите си към спонсори, телевизии и партньори.
И когато времето ги изиграе, правят каквото е нужно, за да не си вадят вече спечелените пари от джоба. Както видяхме, понякога това означава звездите с мултимилионните приходи да сервират внимателно на влажен корт пред жадните очи на стотици с дъждобрани и чадъри.
Малко е странно, когато най-големите в световния тенис обвиняват организаторите с фраза като „същата история, само мислите за парите”, не че оценката не е вярна - просто съм сигурен, че и играчите смятат сумите в главите си. Такива машини за печалби като тях знаят, че мокрият корт може да означава контузия, а контузията - година без турнири,спонсори и приходи. Което не звучи никак добре.
Клишето „здравето на спортистите е най-важно" могат да го разказват на децата - здравето им е важно точно дотолкова, доколкото им носи пари. Ако толкова мислеха за ставите си, Рафа и Анди щяха да станат детски учителки или спортни журналисти. Не че не са прави -напротив, желанието да отстояват позициите си и да искат най-доброто за себе си е похвално. Даже е впечатляващо колко по-силен може да е отзвукът на един протест, ако го споделят всички.
Последният пример, за който се сещам, беше след трагедията в Хаити - звездите на тениса отново бяха заедно за една кауза, Ноле, Анди и Рафа не сваляха усмивките от лицата си, а кампанията HitForHaiti събра стотици хиляди долари в помощ на пострадалите.
Тук случаят е малко различен, но идеята е също толкова мускетарска -звездите са „един за всички, всички за един", а врагът трябва сериозно да обмисли размахването на бялото знаме.
Макар тихият бунт на тенис роботите и фактът, че най-големите противници застават зад една кауза, да са интересни сами по себе си, още по-интересно е друго - протестът идва като поредна стъпка от глобалния бунт на спортистите срещу системата.
Мотото от преди половин столетие „Пролетарии от всички страни - съединявайте се вече май спокойно можем да броим за изпълнено в спорта. Звезди от различни дисциплини, държави и континенти осъзнават колко са важни и започват все по-шумно да тропат по масата, която ги храни.
Имат ли проблем или надушат ли такъв, застават като един и не отстъпват. Звездите от Калчото и Примера, баскетболистите от НБА, преди тях футболистите от НФЛ - ако добавим и тенисистите от АТР, примерите стават доста, а замесени са все най-добрите, най-големите и най-скъпоплатените.
Срещу тях са собственици на клубове, организатори на турнири и първенства, шефове на съюзи и федерации, маркетингови гиганти и притежатели на права.
Колкото и да са големи и силни,стига спортните звезди да застанат срещу тях заедно, нямат никакъв шанс и ще трябва да правят каквото трябва. Иначе ще пострадат от добре познатия хъс, който доскоро сами са аплодирали на футболния терен или тенис корта.
Костадин Крантев, 7 дни спорт
Бунтът на роботите
Спортните пролетарии все по-явно надигат глас срещу системата
