Eрик Абидал вдигна ръка. Жерар Пике също. Тогава и феновете, прегръщащи Хефрен Суарес, вдигнаха своите. Виктор Валдес също вдигна своята, искряща от светлината на прожекторите. След секунди останалата част от „Ноу Камп" правеше същото, феновете, които седяха в кафенетата и ресторантите на улица „Ла Рамбла", вдигаха своите ръце с широко отворени длани и изпънати пръсти. Не много по-късно и една ръка се надигна от предната корица на вестник „Спорт".
Карикатуристът, който правеше задната, го караше лежерно и вместо да нарисува нещо, и той написа: „Днес няма да рисувам. Реших да сканирам ръката си!" Така и направи. Междувременно, точно когато Андрес Иниеста правеше снимки за новите си панталони, в един голям магазин управителите бяха притиснати от огромния интерес към новите фланелки на Барса, които да подхождат на ножовете с марката „Барса", както и на всички други инструменти, носещи логото на Барса.
Синьо-червени и всякакви само за 9,95. На гърба им пише - „Велик театър", а отпред няма нищо друго освен датата - 29.11.2010, резултатът от последното „Ел Класико" - 5:0 и над тях една голяма жълта ръка с изпънати пръсти.
Късният гол на Хефрен направи разликата точно толкова голяма, колкото бе необходимо. Мадрид вече бе унижен. Жозе Мауриньо изстрада най-голямата си загуба като треньор, чувствайки се импотентен, безжизнен, докато феновете му крещяха: „Излез от мишата дупка Жозе, излез от мишата дупка!".
Хенок Гойтом от Алмерия - разнебитени с 0:8 от Барселона миналия уикенд, неотдавна отбеляза: „Знам как се чувстваш, иска ти се срещата да приключи по-бързо, но тя все не свършва, още е прекалено рано." Когато Барселона вкара петия гол, той придоби материя - превърна се от един студен душ, от здрав пердах в една малка длан с изпънати пръсти. По гол за всеки пръст - най-перфектният резултат, особено за Барселона.
Защото, ако ръкомахането е символ в Испания и дори феновете на Сантандер имат подобни свои фланелки, то в Барселона има нещо много по-емблематично около тях. Ако Абидал не знаеше какъв е смисълът на жеста му, то Пике, който е син на директор на Барселона и фен на клуба от дете, определено знаеше. Миналата седмица, след победата над Алмерия, Кристиано Роналдо пренебрежително заяви: „Бих желал да ги видя как вкарват осем и в понеделник". Може би Барселона имаше как да вкара осем и това би било страхотно, но някак си пет, макар и по-малко, изглежда и се усеща много по-подходящо.
Когато „Ел Мундо Депортиво" нарече победата на Барса - „суперръкомахане", всеки в Каталуня знаеше за какво точно е ръкомахал. Това беше петият път, в който Барселона разгромява Реал с 5:0. Освен победите през 1934/35 и 1944/45 другите две от победите изскачат 8 съзнанието на хората - победата на отбора от 1973-та, воден от Йохан Кройф като играч, и тази на дрийм тийма от сезон 1994/95, воден от Кройф като треньор.
Няма как човек, който е гледал сегашната победа, да не се е сетил за Кройф или Ромарио. Но за всеки случай телевизионните програми се поразровиха из архивите си. В понеделник вечер две победи, определящи епохите, станаха три. Под ръководството на Пеп Гуардиола Барселона веднъж вече разгроми Реал Мадрид с 2:6 на „Бернабеу", но този резултат може да промени нещата из основи. Това беше едва първото издание на Ел Класико, като преднината на Барса е само две точки с оставащи 25 кръга до края. Уроците би трябвало да са научени.
Мауринъо настоя, че целият клуб е отговорен за тази загуба. Той посочи също, че през миналата година като треньор на Интер е загубил в Барселона, но той е бил човекът, който е достигнал финала на Шампионската лига, а от Барса са го гледали единствено по телевизията. И все пак понеделник вечер беше символична - поредният експонат, изложен пред милионите зрители, в случая Барселона срещу всички останали. Сякаш има пълен списък с нещата, които този тим на Барселона трябва да направи, за да може да се съревновава със своите предшественици и да докаже своята цена. Победата над Реал Мадрид с 5:0 е едно от тях. Паралелът вече не може да бъде пропуснат от никого.
Гуардиола посвети победата на Карлос Рексач и Йохан Кройф - хората, които са го научили на този футбол. Шави коментира, че сегашният тим на Барселона е просто дете на системата, а в случая със Серхио Бускетс, това е и буквално. Това не беше просто победа на Барселона над Реал Мадрид, нито дори разгром. Това не беше една победа над Мауриньо, макар че Барселона обожава това. Това не беше и победа над една стартова единадесеторка, която струва 292 милиона евро, която нямаше загуба до този момент. Това не беше дори победа, с която Гуардиола направи свое уникално лично ръкомахане - 5 победи от 5 дербита с Реал с общ резултат 16:2. Това беше победа, постигната по техния начин - с игра, сърце и стил, предаван и пазен вече над 100 години. Начин - много рискован за всеки друг отбор.
Бускетс се изтегляше много умело, макар да бе поставян под напрежение и често да се оказваше последен в отбрана. Ако Шави имаше проблем, то той неизменно го решаваше по най-правилния начин. Дори според Кройф емоционалният Валдес успяваше да се сдържа и да не рита топката силно напред, а да я дава на късо разстояние. Вторият гол стана факт след повече от 20 точни паса и прекъсна възгласите „Оле" от трибуните, продължили повече от минута. Барселона отбеляза голове от първите си четири удара във вратата на Реал. Техничният удар на Меси, който срещна гредата - се брои за удар извън вратата, защото Барселона не стреляше към нея, преди да вкара топката в мрежата след някой друг пас. Барселона смачка Мадрид. Не някакъв тим от магарета, а Мадрид. Но смачкан не е единствената подходяща дума - Барселона ги уби нежно, с прецизност, а не със сила.
Както Рамон Беса написа в „Ел Паис": „Головете падаха на „Ноу Камп" като есенни листа - натурално, красиво и спокойно". Контролът върху играта бе смайващ, Реал Мадрид бе зашеметен. „Най-лошото нещо не е да загубиш, а да не знаеш как си загубил”, едва изрече болният фен на Реал Мадрид от „АС" Томас Ронсеро. Барселона си подаде точно 636 паса, докато Реал осъществи едва 279. Роберто Паломар написа: „дори да бяха играли с две топки, то Барселона щеше да ги контролира и двете". Шави - най-добрият полузащитник в историята на Испания, подобри рекорда си от миналогодишното Ел Класико, подавайки точно 114 от 117 паса. Това бе шестият път, в който той минава границата от над 100 точни подавания.
Бускетс и Иниеста придвижваха топката с финес, най-често с по едно докосване и тогава на сцената идваше Меси. Той не успя да вкара за първи път в последните 10 мача или да направи някой от своите пробиви, но с две перфектни асистенции разби заблудата, че Кристиано Роналдо е по-завършен играч. Лео не направи това, което обича -головете и дрибъла, а това, което трябваше - да контролира играта. Отново. Дори клинично пристрастната „Марка", докато захапваше реферите, призна, че Барселона е бил твърде добър за Мауриньо и Реал Мадрид.
Не става дума обаче само за Реал, а за това, което Барселона показа и което Санти Сехурола описа като симфония. Едно от най-запомнящите се представления, които някой някога е виждал. „Ас" пък класира Барселона на „хиляди мили пред Реал". Съществува въпрос, който напоследък доста често се задава. Кой е най-добрият отбор в клубната история на Барселона?
В понеделник настоящият тим вдигна своята ръка...
Сид Лоу „Гаридън”
Барса - отборът оргазъм
Този тим е най-добрият в клубната история на „каталунците”
