1. Novsport
  2. Интервю

Интервю

Спортният директор на Реал (Мадрид) Предраг Миятович даде интервю пред медиите непосредствено преди мача с Ювентус, като той смята, че неговият тим ще спечели този сезон Шампионската лига. Според Педжа Реал вече има изграден и обигран състав, който може да се пребори успешно с конкуренцията на другите грандове през този сезон и да стигне до престижния трофей. Интервюто бе публикувано в вестник "Меридиан Мач". - Г-н Миятович, кое е по-тежко, да сте футболист или шеф в Реал (Мадрид)? - Много по-лесно е да играеш футбол. С всички играчи, бивши и настоящи, съм абсолютно съгласен когато казват, че най-хубавата професия на света е да си футболист. Да, има и голямо напрежение, но това е абсолютно нормално, когато достигнеш високо ниво в развитието си и играеш за най-великия клуб в света, какъвто безспорно е Реал (Мадрид). Но когато замениш футболната игра с управленската структура, то тогава вече говорим за два напълно различни свята. Постът, който в момента заемам в Реал (Мадрид), е много тежък и отговорен, а натискът върху мен от всички страни е огромен. Сега за мен нещата не свършват с 90-те минути на терена, а продължават с милион други ангажименти, които трябва да организирам и реализирам. Не е лесно. - Как обикновено протича един работен ден на Предраг Миятович в Реал (Мадрид)? - Напрегнато. Освен задачите, свързани със спортно-техническата част, има още 120 души под мое ръководство, като всичко това трябва да бъде перфектно - международен футбол, разузнаване, първият отбор, треньори, играчи, младите генерации... Много хора трябва да бъдат организирани, за да функционира всичко в клуба на нужното ниво. Работният ми ден започва около 9 часа с четене на факсове и имейли, след което следват срещи с треньорите и играчите. После пък идват оперативките с директорите на другите секции. След обед - подновяване на договори, провеждане на много разговори с различни мениджъри и подписване на безброй документи. И накрая, когато погледна през прозореца, вече е тъмно. Ето така обикновено протича един мой ден - напрегнато. - Мнозина смятат, че Примера Дивисион е най-доброто първенство в света. Вие лично споделяте ли такова виждане? - Без съмнение това наистина е не само най-класното, но и най-тежко първенство в света. Все пак то продължава до средата на юни. Отборите, които участват в него заедно, да речем, с тези от Англия доминират в Европа през последните години, като това е основен критерий за оценка. - За Реал има две големи дербита - градското с Атлетико и националното с Барселона. Как изглеждат сега за вас тези мачове. Може би както когато бяхте на терена? - В момента е много по-тежко и трудно, защото натискът - медиен и всякакъв друг, към нас е по-голям, а и вече няма как лично да помогна. Мога всичко да организирам, но след като не съм на терена за да подам, или да отбележа... Това за мен сега е най-големият проблем. За Реал мачовете с Атлетико и Барселона винаги са били от витално значение, независимо от временното състояние на отборите или класирането им. През последните години Барселона бе суперфаворизиран не само в Испания, а и в Европа - два пъти станаха шампиони (б.р. - 2005, 2006 г.), отделно спечелиха и Шампионската лига през 2006 година. Сега обаче след двете ни поредни титли - тази и миналата година, дойде време ролите да се разменят. Колелото се върти и е време Реал да доминира. Мисля, че се справяме доста успешно. Този сезон сме по-силни от предишния и вярвам, че може да спечелим Шампионската лига. - Значи този сезон това е приоритетната за Реал цел? - Ясно е, че след като спечелихме два пъти последователното титлата, имаме задължението да направим голяма кампания и в Шампионската лига. Имаме страхотен отбор и играчите са готови да го направят. Аз съм оптимист. Това е много важна година за нас. Шустер изгради страхотен колектив и всеки един от футболистите иска да влезе в историята на Реал като спечелил най-престижното клубно отличие. - Така позитивно ли разсъждавахте и преди гола, който върна на Реал европейската шампионска титла в мача с Ювентус преди девет години? - Преди финала в Амстердам всички усещахме, че това е шансът на живота ни, шансът на нашата генерация - да върнем КЕШ на Реал след 32-годишно прекъсване. И сега безкрайно много се радвам, че успяхме. Иначе и тогава, и днес разсъждавам по един и същи начин, с мисълта за Реал в ума, сърцето и душата си. В нито един миг тогава през главата ми не мина мисълта, че можем да загубим финала. Иначе Ювентус беше абсолютен фаворит преди двубоя и на всеки един от нас това бе ясно - в състава им играеха Зидан, Дел Пиеро, Дешан, Перуци, Чиро Ферара, Ди Ливио, Конте - уникален отбор. Нощта преди мача всички играчи се събрахме в моята стая в хотела и решихме да направим разбор на предстоящия финал. Констатирахме, че пред нас сега има исторически шанс, от който трябва да се възползваме. Договорихме се да излезем на терена като 11 лъвове и да направим всичко, което е по-силите и възможностите ни, за да не загубим финала. Пийнахме и малко вино за кураж. Ако мислехме по друг начин, а именно как да не допуснем гол или два, със сигурност щяхме да загубим мача. - Кого би избрал Предраг Миятович за носител на „Златната топка“, след като преди дни станаха ясни имената на претендентите? - Ако зависи от мен бих гласувал за Икер Касиляс, но аз нямам това право. Да се надявам, че журналистите също ще са на това мнение. Икер го заслужава, стана шампион с Реал и бе с голям принос за титлата на Испания на Евро 2008. Какво повече?

Миналoгодишният европейски шампион с Испания Рафаел Паскуал се превърна е един от най-важните играчи на ЦСКА и показа, че въпреки възрастта си и езиковата бариера може да бъде истински лидер на тима. Той се изказа ласкаво за новия треньор на мъжкия волейболен отбор Силвио Пранди. Благодарение на Паскуал тимът на Александър Попов уреди две приятелски срещу в Италия – с Тренто и Кунео. След втория Паскуал даде интервю пред “Тема Спорт”. Рафа, доволен ли си от подготовката в Италия? - Да. Мисля, че престоят ни беше ползотворен. Свършихме доста работа. Тренто е силен отбор, участник в Шампионската лига. За много от моите съотборници това бе първа среща с подобен състав, в такава зала и при тези условия. Затова не бяхме толкова убедителни. Но в Кунео се представихме добре. Играл си доста време на Апенините. Какво бе чувството да се върнеш там? - Страхотно. Италия е много специално място за мен. А Кунео - още повече. Не става въпрос само за мачовете, които съм изиграл. Оставих много приятели, които винаги се радвам да видя. Познаваш и новия треньор на България Силвано Пранди. Как ще се отрази идването му? - Моментът е много важен – не само за отбора ви, а за волейбола ви като цяло. Ако оставите Пранди да работи спокойно, без натиск, скоро ще бъдете на върха. Няма да е лесно, трябва да бъдат вложени доста усилия. Той обаче е точният човек, перфектният избор. И ще ви помогне. Допада ми, че от федерацията решиха да заложат на него. Вярвам в Силвано. Какво ти дава повод за такъв оптимизъм? - Имате потенциал. Преди година Испания спечели европейската титла само благодарение на супертреньора ни. А вие разполагате и с таланти. Досега гледах Марек и Левски, но вече мога да ви посоча дванайсет имена, които имат място в националния отбор. В момента те са на по 19-21 години и, ако работят правилно, ги чака страхотно бъдеще. Може ли и ние да мечтаем за европейска титла с Пранди начело? - За три месеца е трудно да се промени нещо. Но световното в Италия след две години ще бъде вашият момент. Само трябва да проявите търпение. Успехът не идва бързо и лесно. Аз чаках двайсет години, за да го постигна с националния отбор.. Готов ли си да помагаш със съвети? - Разбира се, все пак играя в България. А волейболистите просто трябва да използват шансовете си. Като този, който получиха моите съотборници с пътуването до Кунео. Защото, колкото и добър да е Силвано, трудно ще види и опознае качествата на всички само за две седмици преди старта на подготовката. Доволен ли си, че избра ЦСКА? - Определено. Преди три-четири месеца ситуацията за мен не бе никак лека. Почти се бях отказал от спорта. Семейството ми обаче смяташе, че има какво още да покажа, и се зае със задачата да ми намери ново предизвикателство. Когато пристигнах в София и разговарях с Александър Попов, с президента Георги Георгиев и с играчите, вече бях убеден, че трябва да опитам. Сега знам, че съм бил прав. Да, идвам от Италия, където първенството е много различно, доста силно. Но и тук има какво да науча. Все още не съм в най-доброто си състояние, но работя упорито. Много е важно, че семейството ми се чувства перфектно. Всички битови проблеми – жилище, училище, автомобил - бяха решени за петнайсет дни, което е невероятно. Сега мисля само за подготовката си, тренирам по три пъти на ден. Свалил съм пет килограма и се чувствам добре. Предстои ви участие в Шампионската лига. Какво да очакваме? - Преди десетина години със старата система щеше да ни бъде трудно. Тогава, независимо дали играеш добре или зле, ако имаше разлика в класите, винаги печелеше по-силният. Сега е различно. Вижте Фридрихсхафен. Кои са те? Никои. Но спечелиха Лигата, защото играха страхотно. За нас ще бъде важно да бъдем на ниво в София. В Гърция и Турция ще е много трудно, там ще помагат съдиите, публиката, всичко. За мен този турнир е особено важен. Ако се представим силно и запишем победи, ще оправдая доверието, което ми се гласува. Искат ли съвет от теб по-младите в ЦСКА? - Да. Те се отнасят с респект към всички, които имат повече опит. Това е страхотно. Треньорът също се вслушва в онова, което аз и останалите казваме. В спорта има теория и практика. Аз от първото не разбирам. Всичко, което мога, съм го научил на тренировките. И знам, че колкото повече се упражняваш, толкова по-добър ще ставаш. Това се опитвам да внуша на момчетата и вече има ефект. Само за месец Иван Колев подобри невероятно формата си. Вдигна отскока с десет сантиметра. Е, той никога няма да скача един метър, но това е без значение. Толкова скача само Казийски, който не играе волейбол, а нещо различно (усмихва се). Матей обаче е един и те не бива да си мислят, че щом не са като него, значи не стават. Освен това посъветвах Иван да се съсредоточи в посрещането. На неговия пост това е важно. Друг пример – Филип Мейо. В началото бе доста нервен. Разговарях с него и го попитах какъв е проблемът. Уверих го, че не бива да се притеснява. Той има договор с клуба и просто трябва да мисли за играта. Ти си страшно позитивен човек. Откъде черпиш цялата тази енергия? - За мен има два типа спортисти – звезди и просто добри състезатели. Първите привличат вниманието на всички. Като Майкъл Джордан, например. В НБА имаше и ще има и други качествени баскетболисти, но всички говорят за него. Разликата е в реакцията и емоцията, която той предизвиква. И в умението да ги използва. Аз съм изпитвал същото, когато играех в Кунео. Хората идваха в залата и не се интересуваха какво прави отборът, а как се представям аз. Постепенно се научих да събирам енергията, която това внимание носи. И се опитвам с изявите си, с поведението си да я върна още по-голяма. Феновете са ме подкрепили, значи когато съм на полето, трябва да направя така, че да са доволни от мен. Същото е и когато общувам със съотборници, треньори, дори с журналистите (усмихва се). Кои са нещата, на които държиш? - Ако говорим за спорта - на признанието. Няма значение дали си печелил купи и титли. Може да си и пак никой да не те помни. Да бъдеш легенда със запазено място в историята – ето към това се стремя. Извън залата се опитвам да бъда добър баща. Такъв, какъвто бе моят за мен. Двамата имаме много специална връзка. Искам така да бъде и с моите синове и дъщери.

Владимир Манчев подписа нов договор с ЦСКА до лятото на следващата година. Нападателят е играл още за Хебър, Янтра, Спартак (Плевен), Лил (Франция), Леванте (Испания), Реал (Валядолид), Селта Виго (Испания). Голмайстор на България за 2002 г. с 21 гола. Носител на купата на страната през 1999 с ЦСКА. Вицешампион през 2000 и 2001 и бронзов медалист през 2002 г. В "А" ПФГ има 93 мача (89 за ЦСКА и 4 за Спартак Плевен) и 42 гола (41 за ЦСКА и 1 за Спартак Плевен). За ЦСКА има 12 мача и 5 гола за купата на УЕФА. Участник на ЕП’2004 в Португалия (играе в 1 мач). За националния отбор е изиграл 19 мача и е вкарал 3 гола. Веднага след като направи първа тренировка като официален футболист на ЦСКА, Манчев говори пред DeltaNews. - Владо, честито завръщане в ЦСКА, каква обстановка намираш? - Обстановката не ми е непозната. Тренирам повече от месец с ЦСКА, вече съм свикнал с нея. Аз съм си у дома. - Приемаш ли връщането си в България като крачка назад? - Ако беше крачка назад, щях да приема офертите, които имах през лятото. Те бяха много по-добри от това, което ще получавам като заплащане тук. Ако съм гледал парите, още тогава щях да приема тези оферти. Но не ме задоволяваха целите и амбициите, на тези отбори, които се интересуваха от мен. И за това изчаквах толкова време. Предпочитам да играя в отбор като ЦСКА. Играл съм в Испания, в отбори, които са се борили за нещо. Все пак ЦСКА си е ЦСКА и няма какво да говорим за крачка назад. - Заварваш коренно различна обстановка от тази, която беше през миналата година. Отборът е подмладен... - Така е. Егоистично погледнато, някой ще си каже, че е по-добре да не се захващам с тази работа. Има доста млади момчета, които имат нужда от търпение, най-вече. Някой да им даде правилна насока как да се развиват. Аз мисля, че с опита които съм натрупал, мога да бъда полезен. От тази гледна точка мисля, че има какво да дам. - Притесняват ли те проблемите, които съпътстват ЦСКА напоследък? Ето, отборът не участва в европейските турнири... - Това вече мина. Какво да направим, че ЦСКА не участва. Трябва да гледаме напред. Това нас не ни вълнува вече. Било каквото било. Кой е виновен, кой не, ние футболистите, на може да го променим. Единственото, което може да променим е нашето представяне на терена. Трябва да мислим само за нашето представяне, за това как да побеждаваме. Защото в ЦСКА трябва да се побеждава винаги. Независимо кой играе, трябва да сме на първо място. Ето, сега сме на първо място и трябва да се опитаме да го запазим. - Една евентуална титла и участие в Шампионската лига може ли да те накара да останеш за още година? - Сега пак започваме с някакви цели, Шампионски лиги. Смятам, че след всичко, което се случи, не трябва да мислим за Шампионски лиги и за такива други цели. Това е проблемът в България. Малко да вдигнем глава и започваме да мечтаем за фантастични неща. Нивото на нашия футбол не е толкова голямо, че да имаме огромни амбиции. Вижда се, че в отбора има трудности, така че трябва да мислим мач за мач и да гледаме малко по-скромно на нещата. - Амбициран ли си да се доказваш отново в България? Александър Томов поиска от теб 2 гола срещу Левски. - Всеки един футболист трябва да е амбициран да се доказва. Това, което си бил вчера или оня ден, няма никакво значение. Важно е настоящето. Аз не живея със спомените за миналото. „Червената“ публика е доста взискателна и трябва да се доказваш всеки мач. - Разбрахме, че имаш клауза в договора си с ЦСКА, че при добра оферта през зимата, може да си тръгнеш без трансферна сума. Това означава ли, че с едно око се оглеждаш за отбор от чужбина? - Всеки един футболист, когато има някаква оферта, която си заслужава, би искал да се развива. 6 години съм играл в Испания и Франция, така че не виждам какво има да се коментира. - Колеги от други медии пишат, че твоята заплата ще взриви обстановката в ЦСКА. Твоят коментар? - Който го е написал, е доста несериозен човек, защото парите, които ще получавам в ЦСКА са с пъти по-малко от това, което съм взимал в чужбина. По никакъв начин няма да получавам повече от футболистите, които са в отбора. Не смятам, че това е кой знае каква тайна, но сумите, които излязоха по медиите, са горе-долу точни (10 000 евро б.а.). Има си таван и аз не мога да взимам повече от него. - С кой номер ще играеш? - Мисля, че със 7-и. - Нека отворим темата национален отбор. Селекцията на Пламен Марков направи няколко доста куци мача. - Това определение „куци мачове“, не го приемам. Като направим някой слаб мач винаги е най-слаб. Аз просто не знам колко най-слаби мачове има националният отбор. Няма средно положение – винаги или е възход, или е падение. Няма какво да се лъжем. Играта на националния отбор през годините не е еволюирала кой знае колко. Просто от време на време сме имали някакви частични успехи. През последните години не сме се класирали на някакъв голям форум, като се изключи европейското в Португалия, където също не се представихме кой знае колко добре. Така че не виждам от къде трябва да имаме такива амбиции и да сме такива оптимисти за играта на националния отбор. Играхме така, както в много мачове и не виждам нещо кой знае колко различно. Въпросът е, че нямаше такива резултати, каквито ни се иска. Но от друга страна, не смятам, че всичко е загубено в тези квалификации, защото те едва сега започват. Истината е, че сме на едно средно ниво в Европа, както и много други отбори. Трябва да си знаем къде е мястото. - А ти виждаш ли бъдеще за себе си в националния отбор? - За един футболист националният отбор е бил винаги чест и привилегия. Винаги съм разсъждавал така. Макар че моите появявания в него са били по-скоро епизодични и не смятам, че съм изиграл кой знае каква роля в него. Това няма как да ме задоволява, но така седят нещата.