Мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо (54 г.) даде интервю пред "Франс Футбол" от базата на червените дяволи. В него португалецът заяви, че вече е по-мъдър и по-спокоен от преди.
Преди 10 години казахте, че е трудно да живеете без титли. Още ли се храните с това?
- Разбира се. футболът обаче много се промени. Осъзнах, че всеки трябва да се адаптира към проекта на големите клубове, в които работи. Трябваше да приема философията на Манчестър Юнайтед, без да променям самия себе си, нито пък да ставам друг човек. Привличам предизвикателствата, очакванията, отговорностите. Никога не се крия и съм директен. Споделям нещата в лицето. Казвам това, което мисля, а понякога и това, което не мисля. Пристигнах в труден момент в Манчестър. Беше същото за Дейвид Мойс и Ван Гаал, защото периодът след сър Алекс е сложен за управление, при това не само заради неговото напускане.
Защо?
- Защото това е напълно нова ера в английския футбол. Епоха, в която финансовата сила на отборите стана прекалено голяма и дори е плашеща за всички. Тази мощ не се концентрира само в два клуба, както е в Испания, един в Германия или максимум два във франция. Тук всеки е силен, панорамата се промени. За разлика от минали години, когато сър Алекс Фъргюсън взе Карик и Бербатов, аз вече не мога да купя играч от Тотнъм, нито пък от Ман Сити или Арсенал.
Това ще рече, че можете да взимате само от малките във Висшата лига или от чужбина?
- Най-вече от чужбина. Помните ли кога Байерн започна да печели титли всяка година? Когато взе най-добрите играчи на Дортмунд. Първо Гьотце, след това Левандовски, накрая и Хумелс. В Англия нито един отбор не може да доминира по този начин. Силата е поделена и всичко е много по-трудно - да купуваш, да печелиш, да конструираш.
С какво си обяснявате тази еволюция?
- Всички са под натиск. Натискът от медиите е огромен. В последните 2 години феновете не бяха доволни от начина, по който играе Манчестър Юнайтед. Тръгваха си от стадиона 10 минути преди края. Първата задача бе да ги върнем на наша страна. Бяхме с 4 поредни хикса, направихме 0:0 и с Бърнли, но подобрихме рекорда за най-много удари към вратата във Висшата лига - 37. Това означава, че връщаме стария атакуващ стил на Юнайтед. Онзи стил, който хората искат да виждат.
Говори се, че вашите отбори са скучни за гледане...
- Всеки може да говори каквото си иска. В момента виждам много дефанзивни отбори, които печелят мачове, без да са скучни. Но това не е проблемът. Трябваше да тръгна в определена посока. И точно това направих в Манчестър Юнайтед.
Когато казвате "посока", значи ли това спектакъл?
- Абсолютно! Да бъдеш офанзивен, да доминираш, да владееш топката, да създаваш положения, да не се страхуваш, че ще ти вкарат, да си интензивен. Също така да не играеш с петима защитници или двама опорни халфове... Или поне да се опиташ, защото понякога е трудно.
Каква е вашата философия като мениджър?
-Да се адаптирам. Към реалността в клуба, към неговите нужди и изисквания. Да бъда интелигентен. Юнайтед вече няма суперхарактери, каквито бяха Скоулс, Гигс и Рой Кийн. Останаха само Рууни и Карик, които са последните лица от старата генерация. Затова бе толкова важно за мен да вземем Златан Ибрахимович. Без да е англичанин, без да познава клуба, той имаше нужните качества да бъде нещо повече от обикновен играч.
Какви качества трябва да има един мениджър на голям клуб?
- Опитвам се да разбера защо Луис Енрике напуска Барселона. По същия начин се питах защо Гуардиола също си тръгна. Най-важното качество е да умееш да се справяш с напрежението. Да бъдеш достатъчно силен, за да приемаш критиките. Гуардиола има право. Той каза, че следващият треньор на Барса трябва да отговаря на едно основно изискване - да се научи да не слуша. Или по-скоро да не обръща внимание на това, което му говорят. Да бъде силен и да не се оставя да му налагат влияние. Да не го е страх да взима непопулярни решения. Клаудио Раниери например се оказа на улицата само 6 месеца след спечелването на титлата. Същото се случи и на мен в Челси.
Тази работа става луда!
Раниери направи нещо, което бе невъзможно да повтори, а шефовете не бяха достатъчно лоялни, за да го разберат. В Манчестър е по-различно. Когато загубих няколко мача в началото, ми казаха: "Имаш време, работи. Вярваме в теб".
Вярвате ли, че през 2017-а един мениджър може да остане 20 години в един клуб?
- Не вярвам. Венгер ще бъде последният. Когато той напусне Арсенал, няма да има друг като него. Вече е невъзможно.
Как човекът Моуриньо се крие зад мениджъра Моуриньо?
- Човекът Моуриньо се опитва да бъде пълна противоположност на мениджъра. Да бъде дискретен и спокоен. Да намери начин да се откъсне от футбола. Да се прибере вкъщи и да не гледа мач. В началото на кариерата ми мислех по 24 часа за футбол, сега вече не е така. Станах по-зрял, по-спокоен. Една победа не води в рая и обратното - една загуба не ме праща в ада. Смятам, че съм способен да дам спокойствие на тези, които работят с мен. Начинът, по който съм посветен на футбола, е същият, професионализмът -също. Но контролирам по-добре емоциите си.
Не обичате много концепта за притежание на топката...
- Не е вярно. Този сезон имаме огромен контрол
в почти всички наши мачове. Но всичко зависи от профила на играчите, с които разполагаш. Все пак първата цел си остава да вкараш и да победиш, а това няма нищо общо с владението на топката. В Реал Мадрид вкарахме 121 гола, разчитайки на контри. Бяхме ефикасни в пресирането и след това бързи в прехода към фаза нападение. Роналдо бе на 27, Ди Мария на 23, Бензема и Игуаин на 23 и 24. Този отбор убиваше всичко. Докато Юнайтед е различен. Отборът е по-бавен, затова повече се задържа топката. Няма ги бързите играчи. Спечелил съм титли навсякъде, където съм бил, но по-скоро моят успех е, че съм се адаптирал във всички отбори.
Айтор Каранка каза наскоро, че вие имате нужда вашите помощници да ви опонират?
- Абсолютно. Не ми трябват хора, които само казват "да". А помощници, които имат собствено мнение, оспорват решенията ми и дори ме критикуват през седмицата.
Първо бяхте Специалния, после Щастливия, а в Юнайтед какъв сте?
- Може би Спокойния. Всички очакваха да създавам проблеми. Но единственият проблем е, че ритнах една бутилка и бях изгонен.