Жан-Луи Дюпон е адвокатът, който промени целия футбол през 90-те години в случая с Жан-Марк Босман, след което се случи пълната революция на трансферния пазар, сега той е основният коз на Суперлигата в опита на "частното сдружение на богатите" да победи УЕФА и да създаде конкуренция, която да контролира преди всичко финансите.
Суперлигата остава плод на въображението на три футболни гиганта, Реал Мадрид, Барселона и Ювентус, след като останалите девет от 12-те подписали се отказаха в рамките на 48 часа след обявяването на формирането на частното състезание. И след като през април миналата година проектът умря, но не и идеята, сега Европейският съд в Люксембург решава бъдещето на европейския футбол, а решението, което ще вземе, ще бъде - задължително. Суперлигата се позовава на монопола на УЕФА, който е като регулатор на състезанията, но също и преди всичко за финансите.
Дюпон сега е адвокат на компанията A22, която е създадена от Суперлигата и според адвоката този случай е сто пъти по-важен от този с Босман, след който трансферният пазар се отвори напълно и предизвика поредица от промени, сред които най-важната беше свободното движение на футболисти в ЕС и те да не се считат за чужденци в която и държава да играят.
„Трябва да кажа, че този случай е 100 пъти по-важен от случая с Босман, преди всичко защото случаят с Босман беше основно само за либерализацията на трансферния пазар, за разлика от Суперлигата, която е случай за свободата на целия футболен сектор", казва Дюпон.
Според него създаването на други състезания не може да бъде забранено, защото противоречи на антимонополните закони на УЕФА, въпреки че европейската централа, която има подкрепата на повечето евродепутати, казва, че спортните организации са различен регулатор, който не може да се сравнява. към бизнес монополите.
„Защо клубовете не трябва да управляват международните състезания по начина, по който управляват вътрешните състезания?“ Не е нито оперативно разумно, нито правно забранено, защото УЕФА трябва да бъде единственият регулатор, монополният орган на европейските клубни състезания. Няма логика в правната позиция на УЕФА, която използва ужасни тактики, за да оправдае своя монопол“, допълва Дипон.
Според него Съдът на ЕС не се произнася по жалбите на УЕФА, че се унищожава спортната ценност и европейският модел на спорта, а съдът трябва да отговаря за монопола на европейската централа от Нион.
„Правните въпроси относно спортните ценности не се решават от съда, но той трябва да отговори на испанския съд на въпросите дали УЕФА е монополист, като доминиращ оператор, който има 100% собственост върху футбола, плюс дали има изпълнителната власт правомощия за санкциониране на всички участници и дали всичко това е в съответствие с правото на ЕС. И според мен европейски спортен модел няма. „Има много примери, които показват, че „моделът на УЕФА“ в Европа е по-скоро изключение, отколкото правило, а „моделът на европейския футбол“ е просто евфемизъм, политически коректен израз, който прикрива монопола на УЕФА и ФИФА“, подчертава адвокатът.
Накрая добавя, че Суперлигата има два пъти повече пари за солидарния фонд, към който постоянно се позовава УЕФА, осем процента вместо четирите от Нион, а Суперлигата дори не е затворено първенство.
„Казват, че Суперлигата е картел? Какъв картел, когато 25% от местата в лигата са отворени за нови участници всяка година. Второ, това, че постоянно подчертават, че са картел, не е предмет на обсъждане в съда, но ще повторя само монопола на УЕФА и ФИФА. Трето, степента на т.нар Картелни проблеми в предложения вид е нещо, което се определя от органите на Европейската комисия, а не от УЕФА, която не е компетентна за това. „Което означава, че Суперлигата ще се адаптира към всички промени, изисквани от орган за състезание“, добави Дипон.
Редица експерти по спортно право в ЕС, след изслушването този месец за Суперлигата, прогнозират, че няма да е изненада, ако УЕФА запази правото да бъде футболен регулатор, да управлява всички европейски клубни състезания, но ще загуби право да бъде финансов регулатор, тоест клубовете ще са тези, които ще "разпореждат" с парите, които печелят от изявите, предимно от телевизионни права, спонсорски договори и т.н.
