Няма спор, че Димитър Бербатов и Бойко Борисов са най-често споменаваните имена в България. Няма спор, че и двамата имат най-много фенове и критици по родните ширини, където от футбол и политика, ако не разбираш, значи от нищо не вдяваш. На Митко не му върви с дебютите, а на Бойко – със завареното положение, но нека оставим политиката на проф. Вучков.
Откакто безкрайният Димитър Пенев взе адаша си Бербатов от Пирин в замяна на тренировъчна екипировка за Благоевград бе ясно, че Стратега е открил една от поредно-последните си перли. През 1999-а година тогава 17-годишният „таран” дебютира в най-голямото БГ дерби, при загубата от Левски с 2:3, а до края на кариерата си при „армейците” изигра 48 мача в „А” група, в които вкара 25 гола. В дебюта си за Манчестър Юнайтед на 13-и (но събота) септември 2008 година Бербатов също загуби от големия съперник на новия си клуб – Ливърпул, макар да подаде на Тевес за 1:2 срещу „мърсисайдци”. Междувременно от струващият няколко чифта калеври и нови футболни топки нападател влезе в топ 10 на най-скъпите играчи в света. Това говори достатъчно за чисто футболните качества на често определяния като „мързелив” магьосник от България. Забелязалият таланта на Митко легендарен наставник на „аспирините” Клаус Топмьолер сподели следното относно българина:
„He can be one of the best strikers around, but everyone should be aware he can be a lazy bastard.” (б.р.” Той може да бъде един от най-добрите, но всички трябва да са наясно, че може да бъде и мързелив”… нехранимайко, да речем).
Бербатов обаче премина в Тотнъм, където изигра едни от най-впечатляващите си мачове, като междувременно тръгна към призванието топреализатор на българския национален отбор, от който впоследствие се отказа. По това време благоевградчанинът започна да носи лента, изразяваща съпричастност към несправедливо осъдените в Либия български медици и призна:
„Футболът е изкуство, а аз се опитвам да творя на терена. Не тичам за всяка безнадеждна топка, но пък мога да играя цял ден”. Около вечно орящия наоколо Уейн Рууни наистина изглежда, че Берба не се движи на терена, но никой не би могъл да отрече, че той твори на зеления килим. Понякога избухва и вкарва по пет гола, както на Блекбърн и молдавския Конструкторул, чупейки по някой рекорд, но като цяло е странен и скромен индивид. Личи му по държанието извън и на терена, а и той не го крие. За разлика от егоцентричните португалци, които по принцип трябваше да му подават в Юнайтед, обикновено той подава на тях, а те даже не го поздравяват.
Сега е голмайстор за всички време на България и води при реализаторите на най-силното първенство в света, но това явно не е достатъчно. Истина е, че рядко вкарва в големите мачове, но ако 10 човека се наредят в отбрана, той е точният човек да ги матира с пешката.
Затова и той винаги ще е нужен на Юнайтед, но липсата на достатъчно хъс в играта му ще го оставя на пейката в решителните мачове. Не че не знае как се вкарва куцайки на Хърватска или не заби първия хеттрик на Ливърпул от шест десетилетия насам. Просто за големите мачове в днешно време е нужно самочувствие и егоизъм, каквито Бербо не притежава. Когато има самочувствие той определено „може да бъде един от най-добрите нападатели”, но ако имаше и достатъчно доза егоизъм трудно би могъл да вкарва по по-малко от 30 гола на сезон.
В кариерата си българският нападател вкарва по 0.44 гола средно на мач и това не е никак лошо постижение. Всеки обаче винаги ще си има едно наум виждайки го да ръкомаха в централния кръг на терена към съотборниците си, но истината е, че неговият стил на играе такъв. Нека не се лъжем, сър Алекс отлично знаеше това още, откакто отиде лично да го вземе от летището в онзи последен ден от трансферния прозорец, бъркайки дълбоко в хазната и чупейки своя рекорд за най-скъп трансфер. Щом един от най-успешните треньори във футболната история е направил това за някой от Благоевград, аз съм щастлив и няма какво да добавя относно футболните му качества (сигурен съм обаче, че вие имате…).
Откакто безкрайният Димитър Пенев взе адаша си Бербатов от Пирин в замяна на тренировъчна екипировка за Благоевград бе ясно, че Стратега е открил една от поредно-последните си перли. През 1999-а година тогава 17-годишният „таран” дебютира в най-голямото БГ дерби, при загубата от Левски с 2:3, а до края на кариерата си при „армейците” изигра 48 мача в „А” група, в които вкара 25 гола. В дебюта си за Манчестър Юнайтед на 13-и (но събота) септември 2008 година Бербатов също загуби от големия съперник на новия си клуб – Ливърпул, макар да подаде на Тевес за 1:2 срещу „мърсисайдци”. Междувременно от струващият няколко чифта калеври и нови футболни топки нападател влезе в топ 10 на най-скъпите играчи в света. Това говори достатъчно за чисто футболните качества на често определяния като „мързелив” магьосник от България. Забелязалият таланта на Митко легендарен наставник на „аспирините” Клаус Топмьолер сподели следното относно българина:
„He can be one of the best strikers around, but everyone should be aware he can be a lazy bastard.” (б.р.” Той може да бъде един от най-добрите, но всички трябва да са наясно, че може да бъде и мързелив”… нехранимайко, да речем).
Бербатов обаче премина в Тотнъм, където изигра едни от най-впечатляващите си мачове, като междувременно тръгна към призванието топреализатор на българския национален отбор, от който впоследствие се отказа. По това време благоевградчанинът започна да носи лента, изразяваща съпричастност към несправедливо осъдените в Либия български медици и призна:
„Футболът е изкуство, а аз се опитвам да творя на терена. Не тичам за всяка безнадеждна топка, но пък мога да играя цял ден”. Около вечно орящия наоколо Уейн Рууни наистина изглежда, че Берба не се движи на терена, но никой не би могъл да отрече, че той твори на зеления килим. Понякога избухва и вкарва по пет гола, както на Блекбърн и молдавския Конструкторул, чупейки по някой рекорд, но като цяло е странен и скромен индивид. Личи му по държанието извън и на терена, а и той не го крие. За разлика от егоцентричните португалци, които по принцип трябваше да му подават в Юнайтед, обикновено той подава на тях, а те даже не го поздравяват.
Сега е голмайстор за всички време на България и води при реализаторите на най-силното първенство в света, но това явно не е достатъчно. Истина е, че рядко вкарва в големите мачове, но ако 10 човека се наредят в отбрана, той е точният човек да ги матира с пешката.
Затова и той винаги ще е нужен на Юнайтед, но липсата на достатъчно хъс в играта му ще го оставя на пейката в решителните мачове. Не че не знае как се вкарва куцайки на Хърватска или не заби първия хеттрик на Ливърпул от шест десетилетия насам. Просто за големите мачове в днешно време е нужно самочувствие и егоизъм, каквито Бербо не притежава. Когато има самочувствие той определено „може да бъде един от най-добрите нападатели”, но ако имаше и достатъчно доза егоизъм трудно би могъл да вкарва по по-малко от 30 гола на сезон.
В кариерата си българският нападател вкарва по 0.44 гола средно на мач и това не е никак лошо постижение. Всеки обаче винаги ще си има едно наум виждайки го да ръкомаха в централния кръг на терена към съотборниците си, но истината е, че неговият стил на играе такъв. Нека не се лъжем, сър Алекс отлично знаеше това още, откакто отиде лично да го вземе от летището в онзи последен ден от трансферния прозорец, бъркайки дълбоко в хазната и чупейки своя рекорд за най-скъп трансфер. Щом един от най-успешните треньори във футболната история е направил това за някой от Благоевград, аз съм щастлив и няма какво да добавя относно футболните му качества (сигурен съм обаче, че вие имате…).
Заради чисто човешките му обаче той трябва да бъде уважаван повече, отколкото някога е бил в родината си.
Защото именно той винаги е бил скромен и дипломатичен посланик на страната ни, прославяйки нейното име с успехите си. Защото носеше лентичка в съпричастност с медиците и защото се включи в протеста за цените на бензина. Не, че го вълнуват, той получава достатъчно – според футболните си възможности, но човешките му няма кой да заплати, а после се чудим защо бил сърдит и не искал да играе другаде, освен там, където го оценят.
Емил Арсов, Novsport.com