Спас Делев: Не съм пияница, в кръвта ми има само футбол

- Чак пък невъзмож­но?! Винаги съм се надявал...

Така твърдяха ня­кои хора.

- За мен се изписаха какви ли не глупости. Но ето виждате - вече съм в ЦСКА. Много съм щастлив, че се за­върнах в отбора. Ми­сля, че това беше най-правилното решение за мен.

Как се стигна до преговорите, кой се свърза с вас?

- Първо от ЦСКА ми се обадиха. По същото време обаче имаше ин­терес и от други отбо­ри. Моят мениджър ми казваше, че има добри оферти. Стана така, че се проточиха твърде много нещата, нямаше къде да отида и дълго време стоях без отбор. Искаха да ходя на про­би... В крайна сметка един ден седнахме с ЦСКА, аз нямах ни­какви претенции и се разбрахме.

Вярно ли е, че на­края баща ви е вля­зъл в ролята на мени­джър и е разговарял с Георги Илиев?

- Ами да, говориха по телефона, разбраха се. Татко ми винаги е искал да играя в ЦСКА, защото е голям цесекар. И той, като мен сега, е много радостен.

На Армията ми­слят, че имате лоши съветници. Визират най-вече мениджъра ви Николай Жейнов.

- Не знам за лоши съ­ветници. Аз си подби­рам внимателно хората, които са около мен. Чувствам ги близки и добри, щом им се до­верих и ги допуснах до себе си. Могат да ми бъдат от полза с добри съвети.

Как преживя тези десетина месеца без футбол?
- Много трудно. Просто, ако знаех, че така ще се развият не­щата, изобщо нямаше да разтрогвам с Мер­син. Напуснах Турция с идеята по-бързо да си намеря нов отбор и отново да играя, а тези десет месеца... не искам да се връщам назад, не искам и да си помислям вече за този период. За­щото много е тежко да не играеш, а футболът да ти е в кръвта, да е твоят живот. На никого не го пожелавам.

Кое ви помогна най-много в този пе­риод?

- Семейството, близ­ките ми хора. Те не ме оставиха и ми помогна­ха много с подкрепата си.

Как се чувства­те физически след толкова време извън терена?

- Изкарах 14 дни в Турция при втория ла­гер на ЦСКА. Отначало ми беше тежко, защото десет месеца са доста време. Вярно, постоян­но играех с приятели, събирахме се на стади­она в Петрич. Отделно си тренирах сам, тичах, ходех на фитнес. Но разбира се, не е като да си с отбор. След тези 14 дни малко по малко влизам в ритъм и се надявам колкото може по-скоро да си върна формата от преди две години, когато имах доста силни мачове.

Как мислите, как­во ви трябва в момен­та, за да бъдете голя­ма фигура в ЦСКА както преди?

- Може би помощта на отбора, добрият ко­лектив, който има в момента. Мисля, че сме способни да побежда­ваме, а с победите се надявам и аз да вър­вя нагоре. И най-вече зависи от мен самия, естествено, от труда и старанието.

Най-силният Спас видяхме в силния от­бор на Милен Радука­нов. Тимът на Йешич има ли такъв потен­циал?

- Наистина при г-н Ра­дуканов играхме много силен футбол. Има­ше класни футболисти като Зику, Платини, Мораеш. Сега ЦСКА също има отбор, до­бри момчета, хубав колектив. Можем да постигнем много. И за купата, а и не сме се отказали да се борим за титлата. Ще се борим до край със сигурност. И мисля, че можем, не сме толкова далеч. Ако сме едно цяло, както казва треньорът, ако се подкрепяме и си по­магаме, нещата ще се получат.

А конкурентите, тях броите ли ги?

- Е, ясно е, че те трябва да губят, ние да печелим. Надявам се точно така да стане тази пролет.

Радуканов се за­върна на Армията, макар и не на щат, чували ли сте се?

- Ами все още не сме, но има време.

А Миодраг Йешич? Как ви се струва, що за треньор и човек е?

- Чувал съм от хора, че е добър треньор. И до момента от това, ко­ето виждам в работата му, мога да го потвър­дя. Много държи на футболистите, а това е много важно. Във всяка тренировка обръ­ща внимание на всеки, напътства ни, обяс­нява на какво трябва да се наблегне. Лично на мен тренировките ми допадат, интересни са. И не на последно място личи, че Йешич работи с голяма любов в ЦСКА.

Много се шуми около Игнасио Варе­ла. Бяхте по-близо до него на лагера в Тур­ция, какво ще кажете за него?

- Да, да, пътувахме заедно, а в хотела бя­хме в една стая. Пър­вите ми впечатления са много добри. Свяст­но момче, видях, че е отличен професиона­лист. И очевидно има качества.

Разкажете за жи­вота си в Турция.

- Никак не ми беше леко там. Това ми беше първото излизане от България. Обстановка­та е различна, но живо­тът беше еднообразен. Всеки ден едно и също. Тренираш, ядеш и спиш - това е, нищо друго.

Къде живеехте?

- Бяха ми казали, че ще ми осигурят жили­ще, къща в града. Обе­щаха ми и кола. Но не получих нито едното, нито другото. Наложи се да живея на стади­она. В хотелската база, където са терените за тренировка. Бях там постоянно, без превоз, нямаше къде да ходя. Иначе като сгради, като облик Мерсин е хубав град.

Нямаше ли някой в отбора, който да ви помогне в адаптаци­ята?

- Честно казано, в отбора наистина имаше доста добри момчета. Имаше колектив и може би на това се дължаха победите ни, особено тези над по-големите отбори в първенство­то, които изненадваха хората. Осигуриха ми преводач, който беше по всяко време на мое разположение. Това до­някъде ми помогна. Но като цяло беше трудно. Този опит ме научи, че за да успееш, трябва да свикваш с всякакви условия.

С какво се хране­ше?

- С каквото ми дадат от клуба. В базата се хранех - имаше за­куска, обяд, вечеря. Нямаше нещо специ­ално. Може би тяхната баклава, наистина е вкусна.

Като изключим битовите проблеми, защо в крайна сметка не се получиха неща­та в Мерсин?

- По мое време в клу­ба имаше доста про­блеми. Мерсин беше новак в елита на Турция и се твърдеше, че е амбициозен отбор. Но нещата им не се полу­чават. Доколкото знам, и в момента са в лошо положение. Най-вече откъм пари. Когато бях в отбора, постоянно се бавеха заплатите, обе­щаните премии. Стигна се до там да не трени­раме, дори бойкотирах­ме. Постоянно идваха журналисти, ние, игра­чите, правихме срещи с шефовете. Те само обещаваха, но така и нищо не направиха. Не тренирахме с дни, а мачовете си вървяха. Нищо не се случваше. И в крайна сметка за­това взех решение да разтрогна. Не бяха ко­ректни с мен - всички обещания се оказаха лъжа.

Грешка ли беше този трансфер? И не е ли показателен за младите футболисти в България? Не е ли по-добре да си в ЦСКА за по-дълго време, макар и за по-малко пари, за  да дочакаш своя голям трансфер?

- Честно ка­зано, не знам до­колко е грешка. Аз винаги съм казвал, че искам да играя в силен европейски отбор. Но в същото време заявих и мно­го пъти, че ако някоя оферта удовлетво­рява и ЦСКА, и мен, аз ще си тръгна. И точно това се случи. Мерсин предложи добри пари за мен, ЦСКА бе доволен. Аз също бях дово­лен от условията ми по договор. И затова напуснах. Но искам да загърбя този период. Сега гледам единствено към ЦСКА, да се на­ложа с добри игри.

Такова е време­то сега, че и други млади футболисти може да се опарят като теб. Какво бихте им казали, струва ли си този риск?

- Не че съм с голям опит, де, но тази случка малко или много те променя. Честно казано, бих казал на другите млади футболисти да не бързат. Да са по-търпеливи. Да стискат зъби и да дават всичко от себе си за отбора, за играта като цяло. И каквото трябва, рано или късно ще си дойде.

Казвате, че има промяна във. вас след престоя в Мерсин. Каква е тя?

- Може би ме на­прави по-улегнал.

Добре, ама до­като не играхте през последните десет месеца, в ин­тернет се появяваха едни снимки...

- Да, така е. Излизал съм, за това не споря. Но те ме изкараха едва ли не пияница. Това не го приемам. Излизал съм, но в рамките на нормалното. Не се на­ливам, не се напивам. И когато играя футбол, когато съм в някой от­бор, съм му напълно отдаден. Мисля само за него и за никакви излизания. В момента е точно така. Играч съм на ЦСКА и си гледам само играта. Бих изля­зъл само ако има няка­къв голям повод, при голям успех, тогава ще сме целият отбор.

Прибирате ли се в родното си село Ключ?

- Да, разбира се. Сега в почивката, която ни даде треньорът, се прибрах. Освен семей­ството ми - нашите, братовчедите, все още имам останали прияте­ли там.

Имаше ли все пак нещо хубаво, което да ви се случи, докато бяхте извън футбо­ла?

- Ами да, наистина едно нещо ми донесе радост... Станах вуй­чо, моята сестра роди син. Малкият се казва Боби, на баща ми. Жив и здрав да е!

А минавало ли ви е на вас през главата за сватба?

- Имах сериозна при­ятелка, с която бях се­дем години. Но така станаха нещата, че се разделихме.

Заради замина­ването ви в Мерсин ли?

- Не, тогава бяхме още заедно.

Значи още не ми­слите да късате с ергенството?