- Хер Матеус, да започнем с последния мач, който гледахте от Шампионската лига - „Интер" срещу „Шалке" 2:5 . Изненада ли ви резултатът?
- Абсолютно съм сигурен, че резултатът изненада не само мен. „Интер" изглеждаше фаворит, но аутсайдерът „Шалке" изигра такъв голям мач, че се получи резултат, който едва ли някой е очаквал.
- „Интер" ли бе много слаб, или „Шалке" много силен?
- Наистина „Шалке" игра добре, но „Интер" показа неочаквани дефанзивни слабости. Тази година това е големият проблем на отбора. За разлика от миналата, когато при Моуриньо това беше голямата му сила. Следя Интер от 20 години и никога не съм го виждал толкова нестабилен в защитен план. Някои футболисти не играха на позициите, където им е силата. Отсъстваше баланс в полу-защитата, където само Мота изпълняваше дефанзивни функции, а всички други -офанзивни. Камбиасо нямаше ясна позиция. Той е една от най-добрите „шестици" в днешния футбол, а играеше „осмица", .деветка", .десетка" - така и не се разбра какво точно.
- Нетипично за италиански отбор.
- Нетипично не само за италиански, но и най-вече за „Интер", известен с непробиваемата защита при треньори като Трапатони и Моуриньо. Хубаво е да си офан-зивен, както явно иска Лео-нардо, но трябва да имаш и сигурен тил.
- В коментара си за мача в телевизионното студио признахте, че синът ви е фен на „Интер" и е на стадиона в Милано. Обадихте ли се да го утешите?
- Пратих му SMS, но той не ми отговори. Предполагам, че е бил в голям шок, страда и сега, толкова го е срам от любимия му отбор, че няма скоро да ми се обади да говорим по този въпрос.
Също като Христо Стоичков и вие пожелахте финал „Барселона" - „Манчестър Юнайтед".
- Със Стоичков не сме се наговаряли (усмихва се).
- Казахте, че сте фен. Като такъв кои футболисти ви доставят най-голяма наслада за гледане?
- Да гледаш Меси е подарък. Ще се съгласите с мен, нали? Но има и други, разбира се- Роналдо, Руни, Eто’о... Това са футболисти, заради които хората излизат от къщи, купуват си билет и отиват на стадиона.
- Има ли такива български футболисти?
- Да, има.
- Така ли? Кои са те?
- Ако сега говоря с имена, ще има обидени, разсърдени и разочаровани. Вижте, в България не липсват добри футболисти. Не толкова добри като Меси - той затова играе в Барселона, а не в София или някъде другаде в България. Но има футболисти, които е приятно да гледаш, защото притежават своите умения. Все едно какви са те. Ако даден играч няма техническите качества на Меси и Роналдо, може да притежава сърцето на Зане-ти, който 90 минути го раздава за „Интер", въпреки че не пипа топката като Меси. Да гледаш такива футболисти също е удоволствие.
- Часове преди мача „Интер" - „Шалке" гледахте ЦСКА срещу „Черно море". Какво видяхте там?
- Само един отбор атакуваше и това беше ЦСКА. Гости-те се концентрираха само в защита - както „Интер" миналата година срещу „Барселона". Девет души работеха отзад и половин час тази схема функционираше. Но когато се залага само на отбрана, все някога получаваш гол и той решава мача. Защото „Черно море" имаше само план А, а нямаше план Б.
- Миналата година в националния нямаше футболисти от ЦСКА, а сега за контролата с Кипър се оказаха седмина.
- Виждате колко бързо се променят нещата във футбола. Стига играчите да работят и клубовете да им дават условия да се развиват. В последните месеци в ЦСКА виждам положителни сигнали, сигурно и треньорската смяна е изиграла роля. Отборът играе футбол, който радва феновете, когато теренът е добър, разбира се. Не като преди две седмици във Варна. Казвам ви каквото съм видял. Аз съм неутрален треньор и трябва да бъда такъв. Не съм свързан с никой български клуб, но мога да кажа, че три отбора се очертават над другите - ЦСКА, „Левски" и Литекс. В „Левски" и „Литекс" играят много чужденци, а в ЦСКА във вторник имаше само двама. Повече българи получиха шанс и това се отрази добре на отбора и на тях самите.
- Защо националният при вас играе солидно в защита, а не вкарва голове?
- Няма треньор, който да успее да промени един отбор от днес за утре. Отбор се гради систематично. И както при строежа на къща, се започва от долу нагоре, от основите, така във футбола се започва от защитата. В офанзивен план българският отбор никога не е имал проблеми, защото е разполагал с великолепни играчи. Сега това се промени. По различни причини двама нападатели като Божинов и Бербатов не са в националния. Единият защото не иска, а другият, защото не играе и не показва форма в „Парма". Трябва да компенсираме тяхното отсъствие. И когато не става с един или друг играч, трябва да го направим генерално с офанзив-на игра. Макриев в Израел вкарва своите голове, в националния се бори, но не вкарва. Генков остави чудесно впечатление у мен през второто полувреме срещу Швейцария. Това ми дава надежда. Но има и други футболисти на тази позиция. Ако почна да ги изреждам, ще стане дискусия. Дори Делев -много опасен, бърз и точен, може да играе „деветка", когато съперникът дава шанс за изява на такава роля.
- Кои са проблемните постове в националния?
- Като треньор аз се опитвам да подобря играта на всяка позиция, но трябва да показвам и доверие към играчите. Ако погледнете защитата ни срещу Швейцария и срещу Кипър, ще видите много млади играчи, което в перспектива е добре за националния. Иванов е единственият чужденец, макар и във втора дивизия, който и не винаги играе. Останалите -Занев, Стоянов и Бандаловски, са от българското първенство и участват редовно в мачовете. Тази формация беше рискова, но действаше хармонично. За да покажат по-високо ниво от българското, въпреки че играят в България, им трябва време, международни мачове и доверие. Имам и други играчи предвид, но не мога да експериментирам във всеки мач.
- Ще се съгласите ли, че квалификациите за България приключиха с това 0:0 срещу Швейцария?
- Въпросът е двупосочен. От една страна, класирането в групата не ни дава големи надежди. От друга - ако спечелим в Черна гора, ситуацията може да се преобърне. Но най-важно е представянето на отбора. От него аз съм доволен. Щях да съм много по-доволен, ако бяхме победили Швейцария, защото шансовете бяха в нашите ръце. Вкарването на голове не зависи само от добра .деветка", а от цялата офанзивна игра.
- Щом не е резултатът, какво ви направи доволен?
-Това, че отборът си повярва. Че се забавлява и игра за удоволствие. Че футболистите дойдоха на подготовката с радост. Мисля, че феновете забелязаха това и ще дойдат да ни подкрепят и в следващия мач.
- Таите ли някаква надежда за класиране?
- С победа в Черна гора, ще оставим отворена вратата към европейското и можем да се върнем в играта.
- Победа в Черна гора? Това звучи като сензация.
- А победата на „Шалке" над „Интер" не беше ли сензация? Ние нямаме какво да губим. Също като „Шалке". Трябва да си вярваме, да си вършим задачите, да играем организирано и да си използваме шансовете. Като „Шалке"...
- Вярвате ли, че Черна гора е толкова силен отбор, колкото показва класирането?
- Черна гора разполага с балансиран отбор. Играят много компактно в защита, а напред имат футболисти, които винаги могат да вкарат гол. В три мача отбелязаха по един гол и в три мача това беше достатъчно за победи с 1:0 и девет точки.
- Трудно ли ви е да мотивирате българския отбор, особено когато шансовете за класиране съвсем намаляха?
- Въпросът е футболистите да играят с радост и сърце за България. И да осъзнават, че той може да промени живота им. Защото националният е най-добрата сцена, на която един играч може да се представи пред чуждите клубове. И да сключи съответно по-добрия договор. България не е държавата, където един играч може да печели най-добре. Затова, ако питате мен, всеки футболист първо трябва да се старае да влезе в националния и оттам да хване окото на чуждите отбори. Това е достатъчна мотивация, нали? Ако е нужна допълнителна, съм готов да водя индивидуални разговори. Но в момента няма нужда. В Кипър за един приятелски мач играчите играха до последната секунда с голяма стръв, искаха да вкарат втори гол. Забавляваха се. А само преди две години България загуби с 1:4 от Кипър. Оттогава явно се е променило нещо, най-вече в мисленето на футболистите.
- Освен спортно-техническите качества на играчите има ли и „втори план" при избора ви за националния тим?
- Аз залагам на тези футболисти, които допринасят за подходящия манталитет на отбора. При някои играчи това го нямаше и затова не ги викам вече. Националният не е компания от футболисти, които се събират да се видят в София, да се съберат със семействата, да излязат и да пият по едно питие вечерта в заведение. Това е лицето на българския футбол и футболистите трябва да му подхождат - да са сериозни, концентрирани и горди да играят за родината си. Ако не притежават този манталитет, не заслужават да играят за националния тим. Без значение какви заслуги са имали в миналото, без значение как играят в клубовете си. Аз съм тук да изградя отбор не от 11 -те най-силни футболисти, а от 11-те, с които ще стане най-силният тим.
- Плановете ви за следващите месеци?
- Ще продължа да пътувам и да гледам играчите. Следващата седмица отивам в Англия да гледам двамата Петрови, а може би и Бербатов. Всеки път, когато съм в Англия, не пропускам да гледам повече мачове. А като треньор на България всички български футболисти са ми интересни. После ще летя до Израел, до Русия за Георгиев и Янков, който беше контузен за последните ни мачове. През две-три седмици ще идвам в София да гледам „А" група. Нека да е ясно - дори когато не съм тук, мачовете се наблюдават. От помощника ми Илия Груев или от хора, на които имам пълно доверие. В последните 6 месеца сме гледали 18 мача на живо в България. Сигурно ще отида и до Турция, защото Димитров ме изненада много приятно срещу Кипър. Надявам се все някога и българските играчи в Германия да почнат да играят, за да гледам и тях. Опитвам да следя отблизо и да бъда в контакт с футболистите си.
- А ще се опитате ли отново да говорите с Бербатов за завръщане в националния?
- Ако е променил решението си - да. Но не вярвам. Говорихме с него няколко пъти и вече приключихме този въпрос, като запазихме взаимно уважение.
- Как ще коментирате критиките от Любослав Пенев?
- С колегите ще се опитам да бъда коректен. Аз не се бъркам в чуждата работа и не очаквам да се бъркат в моята. Кой кога колко и на какъв пост играе - в Ловеч решава той. В националния решавам аз. Точка! Държа да се уважаваме с другите треньори и да не си говорим чрез медиите. За тях телефонът ми е винаги на разположение. Самият аз - също, ако някой иска среща очи в очи.
- А искате ли удължава на договора си?
- Всеки знае, че той е до ноември с опция за още две години. Аз не мисля за договора, а за работата си. Ако Българският футболен съюз смята, че съм подходящият треньор за националния отбор, тогава Борислав Михайлов може да ме потърси по всяко време и аз съм готов да говорим. С този отбор сме още в началото на пътя. На мен работата ми е приятна, но решението е на БфС.
- Докога ще играят Мартин Петров и Стилиян Петров за България?
- Докато искат и показват добра форма. Единият е на 31, другият - на 32 години. Аз играх до 39.
- Пречат ли ви негативните публикации за личния ви живот?
- Аз живея в хармония със себе си. Какво говори бившата ми жена, на която от сърце желая много щастие, е нейна работа. Несполучливият брак е като загубен мач. За медиите това сигурно е интересно. На мен не ми пречи. Абсолютно.
